Орхан Памук - Името ми е червен

- Сабята ме прорязва - изстена той.

- Благодаря, че ми каза, ама не те прорязва. Внимавам, не бих сторил нищо, което да развали тази ни поза. Когато големите стари майстори рисуват в сцените с любов, смърт и сражения две вплетени в едно тела, те предизвикват нашите сълзи. Виж: Главата ми е на косъм от тила ти, сякаш е част от твоето тяло. Усещам дъха на косата ти, на тила ти. Обкрачил съм те така, че ако ни зърне някой, ще рече, че сме изящно четириного животно. Усещаш ли как равномерно се разпределя тежестта ми върху гърба ти и задника? - Настъпи тишина, ала така и не притиснах по-силно сабята, не исках да го разкървавя. - Ако продължаваш да мълчиш, ще ти ухапя ухото! - изшептях в ухото му.

Усетих, че е готов да говори и повторих въпроса си:

- Усещаш ли как равномерно се разпределя тежестта ми върху гърба ти и задника?

- Да.

- Приятно ли е? Прекрасни ли сме? Не сме ли прекрасни като нарисуваните от старите майстори ловко погубващи се легендарни герои?

- Не знам - отвърна Кара. - Не виждам как изглеждаме в огледалото.

Оживих се, като си представих как изглеждаме в очите на жена ми, която ни наблюдава от съседната стая, уплаших се да не би от вълнение наистина да захапя Кара за ухото.

- Кара ефенди, ти, който влезе в моя дом и в моя мир с кинжал в ръка и ме подложи на разпит, сега усещаш ли върху себе си моята сила?

- Усещам и това, че си прав.

- Сега можеш да питаш всичко, което те интересува.

- Разкажи за милувките на Майстор Осман.

- Като чирак бях доста по-строен, по-нежен и по-красив, отколкото съм сега и тогава ме възсядаше така, както съм те въз-седнал тебе. Милваше ръцете ми, понякога ми причиняваше болка, но понеже се възхищавах от знанията, уменията и силата му, това ми харесваше, нищо лошо не ми минаваше през ума, аз го обичах. Обичта ми към Майстор Осман беше за мен пътят на обичта към рисуването, багрите, хартията, перата, прелестта на рисунката и всичко нарисувано, пътят на обичта към света и Аллах.

- Биеше ли те често?

- Биеше ме, както бие съвсем справедливо бащата, както майсторът те измъчва и наказва, за да те поучи. Едва сега проумявам, че болката и страхът от ударите на линията по ноктите ми, ме пришпорваха да усвоявам всичко и по-добре, и по-бързо. За да не сграбчи перчема ми и за да не заудря главата ми в стените, още като чирак се научих да не преливам боята, да не похабявам златния разтвор, да извеждам най-напред в мисълта си извивката на конския крак, да заличавам грешките, да почиствам овреме четката си, да се отдавам всецяло на рисунката. И тъй като дължа умението и майсторството си на боя, сега със спокойна съвест бия и своите чираци. Знам, че дори и боят да е несправедлив, стига да не засяга гордостта на чирака, той все ще му е от полза.

- Когато биеш някой чирак с красиво лице, мил поглед и ангелски нрав, ти извършваш същото, което великият Майстор Осман е вършил с тебе за собствено удоволствие, когато е изпадал в безизходица.

- Понякога тъй силно ме удряше с мраморната топка по ухото, че с дни продължаваше да бучи; направо ме зашеметяваше. А понякога така ме зашлевяваше, че бузата ми със седмици пламтеше до сълзи. Не съм забравил всичко това, но обичам своя учител.

- Не, яд те е на него - каза Кара. - Натрупали сте му толкова гняв, че за да му отмъстите, сте се включили във франкоподобната книга на Лелин ми.

- Ти не познаваш изобщо миниатюристите. Истината е тъкмо в обратното. До края на живота си миниатюристът питае дълбока обич към своя майстор, въпреки изядения бой, дордето му е чиракувал.

- Най-вероломно и жестоко са прерязали със сабя гърлата на Ерадж и Сиявуш, нападайки ги в гръб, както постъпваш и ти с мене, поради една единствената причина - братската завист. Само че братската завист в „Шахнаме“ е породена от несправедливостта на бащата...

- Така си е.

- А вашият несправедлив баща, дето ви настройва един срещу друг, сега възнамерява да извърши и предателство спрямо вас - каза нахално. - О-о-ох, по-полека, режеш ме! -изстена Кара. Изстена от болка. - Хубаво, ще ми прережеш гърлото, ще пролееш кръвта ми като на жертвен агнец, колко му е, работа за миг. Но сториш ли го преди да си ме изслушал - всъщност аз и не вярвам, че ще го сториш, ох, стига, - с години ще се питаш какво съм искал да ти кажа. Отпусни малко тая сабя, де! - Отпуснах я. - Същият този Майстор Осман, проследявал всяка ваша стъпка, всяко ваше дихание още от детството ви и който се е усещал щастлив, че с негова помощ уменията, дарени ви от Аллах, разцъфват като пролетни цветя и се превръщат в талант, сега ви обръща гръб, за да съхрани стила на придворната работилница, на която също е посветил живота си.