Орхан Памук - Името ми е червен

Ей го: Със светилника в ръка оглежда моите листове, моята недовършена страница - осъдени длъжници молят Падишаха да ги освободи от непосилните борчове, - моите бои, подставки, ножове, шаблони, четки, всичко около работната ми дъска, и отново листовете, раковините за гланциране на хартията, ножовете за подостряне на пера, наднича в шкафа, в сандъците, под миндерите, под една от резачките за хартия, под мекичкия червен миндер, след което и под килима, и после отново в същия ред. Претърсва работната ми стая, не къщата, както заяви, когато измъкна кинжала. Като че ли ако исках да скрия нещо, не можех да го скрия в стаята, от която сега ни наблюдава жена ми?

- Имало и една последна рисунка за книгата, подготвяна от Лелин ми - каза. - Неговият убиец е откраднал рисунката.

- Беше различна от другите - отреагирах веднага. - Покойният ти Лелин ми възложи да изработя дърво в единия край на рисунката. На заден план... На преден план, в центъра, щеше да бъде изобразен някой, вероятно Падишаха ни. Беше отделено голямо място, но още не бе нарисувано нищо. Поиска да нарисувам дървото по-малко, понеже по франкски маниер обектите на заден план са по-дребни. Колкото повече напредвахме в работата, толкова повече се сдобивах с впечатлението, че не съзерцаваме рисунка, а гледаме света през прозорец. Едва тогава разбрах, че творба, направена по франкските канони на перспективата, сякаш се вмества в орнаментирана прозоречна рамка.

- Рамките и орнаментите Финяга ефенди ли ги правеше?

- Като питаш, да ти кажа, че не съм го убил.

- Човек и да е убил, никога няма да си признае - отвърна съобразително Кара и ме попита какво правех край кафенето по време на нападението.

Беше сложил светлинка встрани от миндера, на който седях между листовете и изрисуваните си страници, та да осветява лицето ми. Самият той като сянка в мрака се мяташе из стаята.

Освен нещата, които вече споделих с вас, добавих, че всъщност рядко ходя в кафенето, че се отбивам там от време на време, добавих, че и двете рисунки, окачени на стената, са мои, ала не одобрявам случващото се в кафенето.

- Защото - поясних, - ако миниатюрната живопис черпи силата си не от умението на миниатюриста, не от любовта към рисуването и не от желанието за сливане с Аллах, а от стремежа да принизява и да наказва злото в живота, накрая ще принизи и накаже себе си. Независимо дали принизява ерзурумския ваиз или самия дявол. Пък и освен всичко друго, ако в кафенето не се занимаваха с ерзурумците, може би нямаше да го щурмуват тази вечер.

- Ама ходиш там! - вметна подлецът.

- Ходя, защото се забавлявам. - Дали разбираше колко съм откровен? Но допълних: - Ние, децата на Адем, със съвестта си и ума си знаем кое е грозно и лъжовно, ала неправедните неща все пак ни носят наслада. Срамувам се, че изпитвам удоволствие от евтините рисунки, от имитациите, от грубите, неримувани истории за дявола, парата и кучето.

- И все пак, защо ходиш тогава в неверническото кафене?

- Добре - рекох, вслушан във вътрешния си глас, - понякога ме измъчва едно съмнение, ще ти го обясня: Понеже не само Майстор Осман, а и Падишахът ни ясно виждат, че най-талантливият и най-изкусният миниатюрист в придворната работилница съм аз, започнах да се страхувам от завистта на събратята си и за да не ме удавят в капка вода, се опитах да заприличам на тях и да посещавам любимите им свърталища. Схващаш ли? А откак плъзнаха слуховете, че съм бил поклонник на Ерзурумеца, взех да се отбивам в това долно, неверническо кафене, та белким опровергая слуховете.

- Майстор Осман каза, че си готов на какво ли не, само и само да се оправдаеш за таланта и майсторлъка си.

- И какво друго каза за мен?

- Каза, че рисуваш миниатюрни безмислици върху оризово зърно и върху нокът, за да убедиш околните, че си готов на всичко за изкуството. Каза още, че хвърляш прекалено много усилия да бъдеш харесван, понеже се срамуваш от таланта си, даден ти от Аллах.

- По талант Майстор Осман е сравним с Бехзад - рекох искрено. - Друго?

- Без всякакви притеснения ми изреди твоите несъвършенства - отвърна подлецът.

- И кои са несъвършенствата ми?

- Каза, че рисуваш, за да правиш впечатление, а не от любов към рисуването, макар че си талантлив. Най-вече те радвала самата представа за удоволствието, което би получил съзерцаващия твоята творба. А би трябвало да се научиш да рисуваш за собствено удоволствие.

Засегнах се, че Майстор Осман съвсем откровено е говорел за мен пред човек, посветил се на писарството, секретарството и подлизурството. Кара добави и още: