Орхан Памук - Името ми е червен

- В деня на погребението на Финяга ефенди ти изтъкнах три примера, та дано разбереш колко е отвратително нещото, наречено стил.

- Твоите примери се отнасят за стила на миниатюриста - отвърна предпазливо Кара. - А Майстор Осман е загрижен за стила на придворната работилница.

Разказа ми най-подробно колко държал Падишахът ни да се разкрие подлеца, убил Финяга ефенди и Лелин, че по тази причина ги допуснал дори в хазната на Ендеруна, че Майстор Осман пожелал да се възползва от сгодния случай, за да унищожи книгата на Лелин и да накаже предателите, имитиращи франкските майстори. Каза, че Майсторът подозира Маслината заради маниера, с който е нарисуван коня с отрязаните ноздри, но че е готов да предаде на палачите Щъркела, понеже като Главен миниатюрист е убеден, че той е виновникът. Усещах, че под острието на сабята говори истината и ми идеше да го разцелувам, понеже споделяше историята като хлапе. Изобщо не се стреснах от чутото: С отстраняването на Щъркела и след смъртта на Майстор Осман - да му дава Аллах дълъг живот! - Главен миниатюрист щях да стана аз.

Не ме безпокоеше, че разказаното ще се осъществи, безпокоеше ме вероятността да не се осъществи. В думите му остана нещо недоизречено и то ме караше да си мисля, че Майстор Осман е готов да затрие и Щъркела, и мен. Тази възможност не само ме угнети, тя предизвика ужас, какъвто изпитва всеки сирак, останал внезапно без баща. Колчем помислях за това, едва се удържах да не натисна рязко сабята си в гърлото на Кара; не възнамерявах да обсъждам тази тема нито с Кара, нито със себе си: Защо трябва да ни смятат за предатели, задето сме изработили няколко глупави рисунки за книгата на Лелин, вдъхновен от франкските майстори? Хрумна ми, че след убийството на Финяга ефенди, Щъркела и Маслината биха могли да ми спретнат някакъв заговор и отдръпнах сабята от гърлото на Кара.

- Да вървим в дома на Маслината и да го преобърнем с главата надолу. Ако последната рисунка е у него, слагаме край на страховете и подозренията си. Не се ли окаже у него, взимаме го за подкрепление и нахлуваме в дома на Щъркела.

Казах му да ми има доверие, кинжалът му е достатъчен и за двама ни. Извиних се на Кара, задето не му предложих дори чаша липов чай. Докато вдигах светилника на кафенето от пода, за миг се спогледахме многозначително. Приближих светил ника към него, открих едва забележима следа от сабята върху шията му, казах му, че тя ще е знак за нашето приятелство. Бе прокървила.

Гълчавата заради ерзурумците и техните преследвачи все още не беше заглъхнала из улиците, ала никой не ни забеляза. Стигнахме бързо до къщата на Маслината. Похлопахме на дворната порта, похлопахме на вратата на къщата, нетърпеливо заудряхме по кепенците: Нямаше никого, след цялата тая дандания и за двама ни беше ясно, че къщата е празна. Кара изрече на глас онова, което си мислехме:

- Влизаме ли?

С плоската страна на кинжала притиснах ключалката, поразхлабих я, сетне мушнах кинжала в пролуката на вратата, двамата напънахме и строшихме ключалката - направо я изкъртихме. Лъхна ни дългогодишен мирис на влага, мръсотия и самота. Светилникът озари разхвърляната постеля, безразборно намятаните по миндерите пояси, елеци, два жълти минтана, персийско-турския речник на Накши-бенди Ниметуллах ефенди, кауците, сукното, иглите и конците, сахана с ябълкови обелки, постилките, кадифената кувертюра, боите, четките и всевъзможните принадлежности на миниатюриста. Възнамерявах да прегледам листовете, педантично нарязаната и подредена индийска хартия, както и нарисуваните страници върху работната дъска, ала се въздържах.

Знаех, че Кара много повече от мен изгаряше от желание да го стори, пък и един майстор-миниатюрист да се рови в нещата на друг, по-малко талантлив от него, си е лоша поличба. Да, Маслината не бе толкова талантлив, колкото си въобразяваше, просто бе упорит. Опитваше се да прикрие недостига на талант с преклонението си пред старите майстори. Старите митове обаче разпалват единствено въображението на миниатюриста; миниатюрата се сътворява от ръката.

Докато Кара претърсваше сандъците, кутиите, дори коша за пране, аз, без да докосна нищичко с ръка, оглеждах хавлиените кърпи на Маслината от Бурса, абаносовия гребен, мръсните пешкири за баня, мускалите с розова вода, смешния пещемал от индийска басма, плащовете, оръфаните, тежки и мръсни наметки, поочуканата бакърена тепсия, евтините и неугледни вещи и мръсните килими. Маслината или бе прекалено стиснат и укриваше парите си, или просто ги пропиляваше...