Орхан Памук - Името ми е червен

С разкървавено лице от кафенето се измъкна някакъв чирак-кафеджия - стори ми се, че всеки миг ще се строполи на земята, ала той с края на ризата си забърса кръвта от челото и страните си, шмугна се помежду ни и като нас се загледа в погрома. От страх тълпата поотстъпи назад. Стори ми се, че Кара разпозна някого в множеството, ала нещо го разколеба. Привържениците на ерзурумеца се заоттегляха и разбрах, че пристигат я еничарите, я някаква друга въоръжена със сопи група. Факлите угаснаха, тълпата се пръсна.

Кара ме улови за ръка и ме повери на питомеца на медресето:

- Ще вървите по задните улици. Той ще те заведе до вас.

Направо полетяхме с питомеца на медресето, който само допреди малко бе готов незабелязано да се измъкне оттук. Мислех си за Кара, само че как да ви разкаже продължението на историята Естер, след като остана непосветена в намеренията му.

Медах ефенди, разправят, можел си да се превъплътиш в образа на всекиго, само не и в образа на жената! Твърдя тъкмо обратното. Всеки медах ще признае: Да, не ни е съдено да се оженим, защото обикаляме от град на град и до късни нощи, до прегракване се превъплъщаваме във всичко, разправяме истории по сватби, празненства и кафенета. Ала това съвсем не означава, че не познаваме женското племе. Много добре познавам жените; с четири от тях съм се срещал лично, виждал съм лицата им, разговарял съм с тях. А те са:

1. Покойната ми майка. 2. Любимата ми леля. 3. Жената на по-големия ми брат, която щом ме видеше, почваше да ме бие, крещейки: „Марш от стаята!“ (Тя беше първата ми любов.) 4. Жената, която по време на своите скиталия зърнах на един отворен прозорец в Коня. Макар че не си обелихме дума, през всичките тия години до днес изпитвам влечение към нея. Може вече и да е умряла.

Когато гледаме откритото лице на жената, когато разговаряме с нея или ставаме свидетели на човешките й вълнения, това само пробужда у нас, мъжете, и похот, и дълбоки душевни терзания, тъй че е най-добре изобщо да не виждаме жените, особено красивите, преди женитбата си, както и повелява нашата вяра. Единственият начин да задоволим похотливите си желания не е да търсим жени, а приятелството на красиви юноши, което лека-полека се превръща в приятен навик. Из франкските градове жените се разхождали, излагайки на показ не само лицата си, но и най-привлекателните си части - блестящите си коси, шиите, ръцете, дори, ако са верни приказките, част от краката си и мъжете непрекъснато ходели възбудени, едва пристъпвали, засрамени и измъчени, което, естествено, води до парализа на обществото. По тази причина франките губят по една крепост дневно във войната с османлиите.

След като още на младини разбрах, че за да е мирна и щастлива душата ми, трябва да страня от красивите жени, те все повече почнаха да ме занимават. И понеже не бях виждал други жени, освен майка си и леля си, още тогава интересът ми към жените придоби особен, потаен характер, абе, направо си изгубих ума, и проумях, че за да изживея онова, което изживяват жените, трябва да върша всичко, което вършат те, да ям, каквото ядат те, да повтарям думите им, да обличам дрехите им, да им подражавам във всяко отношение. Ето защо един петъчен ден, когато майка ми, баща ми, брат ми и леля ми тръгваха към дядовата розова градина край брега на Фахранг, аз заявих, че съм болен и си останах вкъщи.

- Ела с нас, ще видиш кучета, дървета, коне, ще ги имитираш и ще ни разсмиваш. Какво ще правиш сам вкъщи? - занарежда мама, вече покойница.

- Боли ме корема - рекох. Няма да кажа я, че ще се втурна да обличам одеждите й и че ще се правя на жена.

- Не се лигави, де. Ела, там ще се поборичкаме на воля - каза баща ми.

Нека ви разкажа, братя миниатюристи и калиграфи, какво изпитах, когато всички напуснаха, а аз едно подир друго взех да навличам бельото и дрехите на покойната си майка и на своята леля, и как него ден проумях в какво се крие тайната на жената. Като начало разкривам следното: Ставайки жена, човек, за разлика от прочетеното в книгите и чутото от ваизите, не усеща в себе си дявола.

Тъкмо напротив: Когато обух извезаните с розички вълнени гащи на покойната си майка, из тялото ми се разля топлина и аз се усетих чувствителен като нея. Когато светлозелената копринена риза, която леля ми рядко обличаше, докосна голото ми тяло, у мен се надигна любов към всички деца, дори към мене самия. Прииска ми се да сготвя на целия свят, да накърмя всички. Как ли щях да се чувствам, ако имах гърди, впрочем, разбрах, че желая да проумея какво бих изпитал, ако съм жена с големи гърди - турих на гърдите си чорапи и хавлиени кърпи и като видях огромните изпъкналости, да, почувствах се наперен като дявола. Веднага осъзнах, че зърнат ли ги, мъжете ще луднат по тях, ще луднат даже по сянката им, ще умоляват разтреперени да ги поемат в устата си - и се почувствах могъща, ала дали желаех това могъщество? Бях объркана: Хем ми се щеше да съм силна, хем копнеех да ме жалят; хем ми се щеше в мене да се влюби до ушите богат, самоуверен и умен непознат, хем той ме изпълваше с боязън. Сложих си златните спираловидни гривни, скрити в ухаещите на мускус вълнени чорапи на дъното на сандъка с маминия чеиз под извезаните на листа чаршафи, намазах с руж лицето си, както правят жените след баня, та да поруменеят още повече страните им, наметнах се с тъмнозеленото ферадже на леля, прикрепих към събраната си коса фино пече в същия цвят и когато се видях в огледалото със сребърен обков, изтръпнах. Очите и миглите ми, без да ги докосвам, бяха женски очи и мигли. Виждах само очите си и малка част от страните си, но бях една доста красива жена и се усещах щастлива. Преди мене обаче, красотата ми бе забелязал мъжественият ми атрибут. Това ме съкруши.