Орхан Памук - Името ми е червен

- Още сега ще се върна с децата при Кара. Ала имам едно условие! - замълча за малко. - Да се държи добре с Шевкет и Орхан! И да не ме укорява, задето се приютих тук. И да спази сватбената ни уговорка - той я знае. Снощи ме остави съвсем сама да се оправям с убиеца, с крадеца, с разбойника и с Хасан.

- Още не е открил убиеца на баща ти, но ми заръча да ти кажа, че го е открил.

- Да изляза ли при него?

Тъкмо да й отвърна, и се обади възрастният й свекър, отдавна прочел писмото:

- Кажи на Кара Челеби, че в отсъствие на сина ми, аз не мога да поема отговорност и да му върна булката.

- Кой от синовете ти? - подхвърлих дръзко, ала с възможно най-благия тон.

- Хасан - отвърна, но се засрами, понеже бе достоен човек. - Има свидетели, които твърдят, че големият ми син се връща от Персия.

- А къде е Хасан? - попитах, след като изсърбах две лъжици от лещата, предложена ми от Шекюре.

- Отскочи до митницата да събере познатите си - отговори той с детинското изражение на добрите, ала наивни люде, несвикнали с лъжата. - След снощните изпълнения на ерзурумците, тая вечер по улиците са плъзнали еничари.

- Не срещнахме никого - рекох, запътвайки се към вратата. - Тази ли е последната ти дума?

С въпроса си целях да посплаша свекъра, но Шекюре усети, че въпросът ми всъщност е към нея. Наистина ли беше объркана, или криеше нещо, или пък изчакваше Хасан и хората му? Харесвах тази нерешителност у Шекюре.

- Ние Кара не го щем - смело се обади Шевкет. - И ти повече не идвай тук, дебелано.

- А кой тогава ще носи на красивата ти майчица любимите й дантелени наметки, кърпите на цветя и птички, червения плат за ризи, който толкова ти харесва? - стоварих бохчата насред стаята. - Докато се върна, разгледайте нещата, изберете и си отрежете колкото ви трябва от платовете, та да си ги ушиете после.

Напуснах къщата нажалена: Никога не бях виждала толкова сълзи в очите на Шекюре. И още преди да съм привикнала със студа, пред мене със сабя в ръка изникна Кара.

- Хасан го няма. Може би е отскочил за вино, та да отпразнува завръщането на Шекюре. А може би, както ми казаха, всеки момент ще довтаса с хората си. Тогава ще се наложи да се биете, защото той направо е луд. А и ако е взел оная, червената сабя...

- Шекюре какво каза?

- Свекър й каза, че не може да я даде, но ти не се бой от него, а от Шекюре. Ако питаш мене, два дни след убийството на баща й, жената е била доста объркана, бояла се е от убиеца, от заплахите на Хасан, от твоето изчезване; решила е да се върне, понеже е разбрала, че няма да може да прекара втора нощ в същата къща, обладана от страховете си. Подшушнали й, че и ти имаш пръст в убийството на баща й... Но това, дето предишният й мъж се връщал - такова нещо няма. Шевкет е повярвал на хасановите измислици и чака баща си... Шекюре възнамерява да се върне при тебе, ама поставя условия.

Изредих условията, без да свалям очите си от Кара. Прие ги веднага, сякаш разговаряше с официален пратеник.

- И аз поставям условие. Сега ще се върна в къщата. - Посочих му свекър й, застанал зад дъските на прозореца. - След малко щурмувайте прозореца и вратата. Щом извикам, спирате незабавно. Появи ли се обаче Хасан, бийте си се, колкото щете.

Това не бяха, разбира се, думи, които би изрекъл един официален пратеник, без да си навреди, ала Естер вече бе позволила да бъде въвлечена в тая история. Докато извикам: „Търговката!“, вратата се отвори и се озовах пред свекъра.

- В квартала всички, дори и кадията, знаят, че Шекюре е разведена и отново омъжена според Свещения коран - рекох.

- Дори отдавна умрелият ти син да възкръсне и да се върне при вас от Рая, от пророк Муса [143] Библейският Мойсей. - (Бел. прев.) , това няма да има значение, защото Шекюре е разведена. Отвлекли сте и сте задържали омъжена жена. Кара иска да ви каже, че той и хората му няма да чакат присъдата на кадията.

- И ще постъпи неправилно - отвърна меко свекърът. - Не сме отвличали Шекюре! Все пак съм дядо на тези деца. Хасан им е чичо. Останала сама, Шекюре по собствено желание се приюти у нас. Стига да желае, веднага може да си тръгне с децата. Не забравяй, нейният дом е тук, дето роди и щастливо отгледа децата си.

- Шекюре, желаеш ли да се върнеш в дома на баща си? -прекъснах го безразсъдно.

Думата „щастливо“ я бе разревала и, струва ми се, измънка: „Нямам баща.“ Или ми се е сторило? Децата се държаха за полата й, после се скупчиха в скута й, прегърнаха я; така, вкопчили се един в друг, представляваха кълбо от плач. Ей, тая Естер хич не била глупава: Прекрасно съзнавах, че преди да направи своя избор, Шекюре манипулира със сълзите си и двете страни, ала бях убедена -плаче искрено. Разциврих се и аз. След малко видях, че змията Хайрие също плаче.