Орхан Памук - Името ми е червен

- Хасан, братът на предишния мъж на Шекюре, се промъкнал в дома ви - видях, че се зарадва, като рекох „дома ви“, - и съобщил на Шевкет, че баща му всеки момент ще се върне от войната, че си пристига следобяд и би се наскърбил много, ако не завари жена си и децата си вкъщи. Ако Шевкет е предал тая вест на майка си, Шекюре ще да се е държала доста предпазливо и вероятно не е взела никакво решение. Следобяд обаче Шевкет избягал и се скрил в къщата на чичо си Хасан и на дядо си.

- Отде научи всичко това?

Шекюре не ти ли е казала, че от две години Хасан плете разни интриги, само и само да я върне в предишния й дом? По някое време Хасан й пращаше чрез мене писма.

- Шекюре отговаряше ли му?

- Познавам немалко истанбулчанки - отвърнах му гордо.

- Няма друга като Шекюре, която така да държи на дома си, мъжа си и честта си.

- Да, но сега аз съм й мъж.

В гласа му долових онова мъжко недоверие, което винаги ме е натъжавало. На чиято й страна да минеше Шекюре, за другата щеше да е катастрофално.

- Хасан написа писмо, в което обясняваше, че Шевкет се е върнал у дома, за да чака баща си и че е много угнетен от съмнителната женитба на майка си с мнимия мъж - новият му баща, и няма да се върне. Даде ми писмото и аз го отнесох на Шекюре.

- И Шекюре какво?

- Чака те цяла нощ, съвсем сама с горкия Орхан.

- А Хайрие?

- Хайрие отдавна търси сгода да удави в капка вода красивата ти жена. Тя затова и спеше с покойния ти Лелин. Щом Хасан разбра, че Шекюре през нощта е останала съвсем сама със страховете си от убиеца и от призраците, изпроводи второ писмо по мене.

- Какво пишеше в него?

Слава на Аллах, горката Естер нито знае да пише, нито да чете и когато гневни мъже и изнервени бащи й задават тоя въпрос, тя им отвръща тъй: Мога да разчета писмото само по лицето на хубавата си щерка, дето го чете, аз самата не го чета.

- Какво разчете?

- Безизходица.

Продължихме да вървим мълком. Настанил се върху кубето на гръцка църква бухал изчакваше смрачаването. Сополиви деца се присмяха на облеклото и бохчата ми. Краставо куче се задръгна, а после се втурна по улицата от гробищата с кипарисите; скоро, рекох си, ще се стъмни.

- Върви по-бавно, де - подвикнах на Кара. - Не мога толкова бързо да катеря стръмнината. Къде ме водиш с бохчата?

- Преди ти да ме отведеш в къщата на Хасан, аз ще те заведа при едни юнаци да напазаруват от твоята бохча кърпички на цветчета за своите тайни възлюбени, копринени пояси и везани със сребро кесии.

Хубаво беше, че Кара все още можеше да се шегува, но веднага схванах сериозността в шегата му.

- Ако възнамеряваш да сбереш цяла армия, няма да те отведа в къщата на Хасан. Ужасявам се от побоища и скандали.

- Ако бъдеш, както винаги, умна, няма да има ни побоища, ни скандали.

Отминахме Аксарай и поехме към овощните градини на Ланга. Кара се вмъкна във все още отворена бръснарница - в тоя квартал Кара е имал и хубави дни. Заприказва се с майстора - той бръснеше някого пред светилника, придържан от момък с чисто лице и красиви очи. Не след дълго бръснарят и красивият му чирак се присъединиха към нас заедно с още двама мъже - и те от Аксарай. В ръцете си стискаха саби и брадви. От мрачна уличка в Шехзадебашъ към групата ни се приобщи и питомец на медресето - сабята стоеше ужасно нелепо в ръката му.

- И ще нападнете къщата посред бял ден?

- Не, посред черната нощ - отвърна Кара, доволен от шегата си.

- Не се прави на толкова самонадеян, въпреки цялата си армия. Гледай еничарите да не забележат как обикаляте като добре въоръжена армия.

- Никой няма да забележи.

- Вчера хората на Ерзурумеца изпотрепаха сума народ, най-напред в една кръчма, после в текето в Саръкапъ. Един старец починал, ударили го с цепеница по главата. В тъмното като нищо ще ви помислят за ерзурумци.

- Била си в къщата на покойния Финяга ефенди и при жена му, да я благослови Аллах, си видяла ония коне с размазаното мастило, съобщила си го на Шекюре. Горкият Финяга ефенди ще да е бил доста близък с хората на ерзурумския ваиз?

- Мислех, че ще е от полза за Шекюре, ако поразпитам Калбие. И без туй отивах натам, за да й покажа новите платове, пристигнали с нидерландския кораб. Можеш ли да допуснеш, че аз с моя прост еврейски акъл ще се меся във вашите шериатски и политически работи?

- Естер ханъм, ти си доста умна жена.

- Като съм умна, да ти река следното: Хората на ерзурумския ваиз все повече ще избесняват, много души ще погубят, тъй че бойте се от тях.

Стигнахме улицата зад Чаршъкапъ и сърцето ми примря от страх. Голите, мокри клони на кестените и черниците отразяваха бледото лъчене на лунния сърп. Вятър разбуни джиновете и вампирите, развя дантелените краища на бохчата ми, засвистя в дърветата и отнесе нашия мирис право в ноздрите на кварталните псета, налягали в засада. Захванаха да лаят, по едно, по две - и тогава посочих на Кара къщата. Мълком се вгледахме в тъмния покрив, в кепенците. След което Кара пръсна хората си около къщата - в пустата зеленчукова градина, в двата края на дворната порта и до смокиновите дървета отзад.