Орхан Памук - Името ми е червен

- Тук вечно седи един омерзителен просяк - татарин. Сляп е, ама по-добре и от кварталния старейшина знае кой минава по тая улица. Самозадоволява се непрекъснато като безсрамните маймуни на Падишаха. Срещу девет-десет акчета всичко ще ви каже.

Видях отдалече как Кара най-напред му подхвърли монета, след туй му опря сабята в гърлото. Сетне, ама не разбрах точно какво стана, чиракът на бръснаря, дето го мислех, че наблюдава къщата, замлати татарина с дръжката на брадвето си. Наблюдавах го известно време, надявайки се, че ще престане - татаринът плачеше. Отърчах и измъкнах татарина от ръцете му, преди да го е претрепал.

- На майка ще ме псува! - избълва бръснарският чирак.

- Уверява ме, че Хасан го нямало вкъщи - каза Кара. - Дали слепецът казва истината? - Сетне ми подаде наскоро написаното писмо. - Отнеси го на Хасан, а ако наистина го няма, дай писмото на баща му.

- Не си ли драснал нещо на Шекюре? - попитах, взимайки писмото.

- Изпратя ли й отделно писмо, това още повече ще вбеси мъжете в къщата. Предай й, че съм открил кой е подлият убиец на баща й.

- Това вярно ли е?

- Ти така й кажи.

Ядно сгълчах хленчещия татарин, който не спираше да плаче, принудих го да млъкне.

- И да не забравиш какво сторих за тебе! - избълвах към него и разбрах, че всъщност напразно печеля време, защото нямаше как да се откача от цялата тая работа.

Защо ли се забърках? Преди две години в Едирнекапъ отрязаха ушите на една търговка и я убиха, задето била обещала момичето на един, пък то се омъжило за друг. Баба ми вечно твърдеше, че турците са готови да убият човек за нищо. Домъчня ми за лещената чорба, която милият ми Нисим сега кротко си посръбваше у дома. Нозете ми ме теглеха назад, ала заради Шекюре се отправих към къщата. Защо да крия - разяждаше ме и любопитство.

- Търговката-а-а-а! Китайска коприна за празнични одежди.

Забелязах, че оранжевата светлина, процеждаща се през кепенците, се раздвижи. Вратата се отвори. Учтивият баща на Хасан ме покани да вляза. Беше топло като в богаташките къщи. На масата, в светлината на лампата, седяха децата и Шекюре - щом ме видя, тя се изправи.

- Шекюре, мъжът ти е тук.

- Кой?

- Новият. Къщата е обсадена от въоръжени мъже. Готови са да се бият с Хасан.

- Хасан го няма - вметна учтиво свекърът.

- Какъв късмет! Вземи тогава това и чети - връчих му писмото на Кара като важен пратеник, предаващ безмилостната воля на падишаха.

Докато учтивият свекър четеше писмото, Шекюре каза:

- Естер, ела да ти сипя една леща, да се сгрееш.

Най-напред рекох: „Не обичам леща.“ Никога не ми е било приятно да разговарям с нея в тази къща. Ама се догадих, че иска да останем насаме, грабнах лъжицата и я последвах.

- Кажи на Кара, че всичко стана заради Шевкет - прошепна.

- Снощи бях сама с Орхан, чаках го цяла нощ, боейки се от убиеца. Орхан през цялата нощ не спря да трепери. Децата ми бяха разделени! Коя майка се дели от детето си? Кара не се прибра у дома, а до мене достигнаха слухове, че палачите на Падишаха ни го принудили да проговори и че имал участие в смъртта на татко.

- Кара не беше ли с тебе, когато убиха баща ти?

- Естер - примоли се тя, гледайки ме с широко отворените си красиви черни очи, - помогни ми!

- Защо се върна тук, кажи ми, та да разбера и да ти помогна?

- Мислиш, че знам защо съм се върнала? - преструвайки се, че всеки миг ще се разплаче, отвърна тя. - Кара се държа грубо с Шевкет. Пък и повярвах на Хасан като каза, че истинският баща на децата се връща.

Ама по очите й разбрах, че лъже, тя също разбра, че съм разбрала. „Доверих се на Хасан“ - прошепна и аз усетих, че държи да ме убеди колко обича Хасан. Осъзнаваше ли Шекюре, че след като се омъжи за Кара, много повече мислеше за Хасан?

Вратата се отвори, влезе Хайрие с току-що изваден от пещта дъхав хляб. По лицето й, което не изрази никаква радост като ме зърна, се досетих, че тази злощастница след смъртта на Лелин, дето ни да я хвърлиш, ни да я продадеш, бе се превърнала в обременяващо наследство за Шекюре. Появата на топлия хляб ми подсказа истинската причина, поради която Шекюре се е върнала при децата си: Шекюре безрезултатно търсеше не мъж, който да я обича - пък бил той бащата на децата й, Хасан или Кара; Шекюре търсеше любящ баща на тези дечица с разширени от страх зеници. Преизпълнена с най-добри намерения, тя бе готова да обикне първия срещнат порядъчен мъж.

- Ти търсиш със сърцето си - казах без много да се замислям. - Решение обаче трябва да вземеш с ума си.