Орхан Памук - Името ми е червен

Не плачеше едничък благородният зеленоок свекър; в този миг Кара и хората му щурмуваха. Заудряха по дъските на прозорците, напънаха вратата. Двама души дружно заблъскаха вратата - същински таран - и всеки удар отекваше в дома като топовен изстрел.

- Образован човек си, познаваш живота - обърнах се към свекъра, придобила кураж от собствените си сълзи. - Отвори вратата и кажи на побеснелите псета, че Шекюре излиза, да спрат.

- На мое място ти би ли хвърлила на псетата една приютила се в твоя дом жена, особено ако ти е снаха?

- Самата тя желае да си тръгне - отвърнах, попивайки с лилавата си кърпичка разтеклия се от сълзите ми нос.

- Тогава да отваря вратата и да си тръгва.

Приседнах до Шекюре и децата. Страховитият шум, който вдигаха насилващи вратата мъже, всеки техен задружен напън предизвикваха нов изблик на сълзи: Децата направо се разпищяха, а това отприщи още повече и нейните, и моите сълзи. И двете обаче отчитахме и ударите, от които къщата сякаш аха-аха щеше да рухне, и заплашителните подвиквания, но и двете знаехме, че плачем, за да печелим време.

- Красавице Шекюре, свекър ти даде своето позволение, мъжът ти прие всички твои условия, чака те отвън с любов, повече нямаш работа в тази къща. Облечи се, сложи си печето, вземи си бохчата и децата, отвори вратата и лека-полека да се отправяме към дома ти.

Думите ми предизвикаха нов изблик на сълзи у децата. Очите на Шекюре се разшириха.

- Страхувам се от Хасан. Отмъщението му ще бъде жестоко. Той е див. А и аз доброволно дойдох тук.

- Това обаче не е сложило край на твоята нова женитба. Била си в безизходица, естествено е да се приютиш някъде. Твоят мъж ти прости всичко и те приема. А Хасан - справяли сме се години наред с него, ще се справим и занапред. - Усмихнах й се.

- Не мога да отворя вратата, ще излезе, че съм си отишла доброволно.

- Шекюре, скъпа, аз също не мога да отворя вратата. Това би означавало, и ти го знаеш, че се бъркам във вашите работи. Отмъщението спрямо мен ще е къде-къде по-жестоко.

По очите й се видя, че е съгласна.

- Тогава никой няма да отваря вратата. Нека да я строшат и ни отведат оттук силом.

Проумявах, че този ще е най-добрият изход за Шекюре и децата, ама от друга страна се поуплаших:

- Тогава обаче ще се пролее кръв. Не се ли намеси кадията, работата ще стигне до кръв, а кръвното отмъщение се точи с години. Порядъчният човек не може да остане страничен наблюдател, докато разбиват вратата му, докато щурмуват къщата му и отвеждат жената.

Вместо разумен отговор, Шекюре прегърна децата, разрида се с все сила и аз за сетен път със съжаление констатирах колко коварна и пресметлива е Шекюре. Някакъв глас ми нашепна незабавно да зарежа всичко и да се пръждосам оттук, ала как да го сториш - всеки момент вратата можеше да бъде строшена. Както се боях да не строшат вратата и да не нахлуят вътре, така се боях и да не се откажат да я трошат. Кара ми вярваше и не желаеше нещата да отидат прекалено далече - всеки миг можеше да оттегли хората си; хрумна ми, че така свекърът само щеше да се сдобие с повече смелост. Бях редом до Шекюре -преструваше се, че плаче, по-лошото обаче бе, че трепереше истински.

Приближих се до вратата и се провикнах:

- Спрете, достатъчно!

Трясъкът вън и плачовете вътре секнаха отведнъж.

- Орхан, отвори вратата на мама - казах вдъхновено и мило, както се говори на дете. - Тя иска да се върне у дома, никой няма да й се сърди.

Не бях го доизрекла и Орхан се измъкна от омекналата прегръдка на майка си и като човек, дълго живял в тази къща, първо отключи, после махна дъската, отмести куката и се отдръпна на две крачки от вратата. Тя се отвори от само себе си и вътре нахлу студ. Настъпи такава тишина, че чухме как нейде далече, вършейки работата си, лениво пролая куче. Шекюре целуна върналия се при нея Орхан, а Шевкет изръмжа: „Всичко ще разкажа на чичо Хасан.“

Шекюре се надигна, взе фераджето си и се подготви да тръгва, а аз толкова се успокоих, че едва не се изкикотих. Седнах и изсърбах набърже още две лъжици от чорбата.

Кара се държа изключително умно - изобщо не доближи вратата. По някое време Шевкет се заключи в стаята на покойния си баща, ала въпреки призивите ни за помощ, Кара не влезе в къщата, нито позволи на хората си да го сторят. Шевкет се съгласи да тръгне едва след като майка му разреши да вземе кинжала с инкрустираната с рубини ръкохватка на чичо си Хасан.

- Пазете се от Хасан и от неговата червена сабя - промълви свекърът, истински разтревожен от поражението и от евентуалното отмъщение. Докосна с устни косите на всеки от внуците си. Нещо прошепна в ухото на Шекюре.