Орхан Памук - Името ми е червен

- Тогава кой? Пеперудата ли?

- Щъркела! Сърцето ми го подсказва. Познавам неговата страст, невероятната му трудоспособност. Слушай: Горкият Финяга ефенди, който изработваше орнаментите, вероятно е предполагал, че подражаващата на франкските стилове книга на твоя Лелин съдържа безбожие, ерес, безверие и тъкмо това го е стреснало. От една страна, понеже си беше невежа, се вслушваше в приказките на онзи глупец, ерзурумския ваиз: Илюминаторите са по-близо до Аллах, отколкото са художниците, жалко, че са скучни и глупави; от друга страна обаче знаеше, че книгата на глупавия ти Лелин е тайно, велико дело на Падишаха. Страховете и съмненията му влизаха в противоборство: На Падишаха ни ли да вярва, или на ерзурумския ваиз? Познавам го като петте си пръста - при друг случай би дотърчал да сподели измъчващата го тревога най-напред с мене, нали съм му майстор. Но дори и той със своя пилешки мозък е разбирал, че подражавайки на франките в книгата на Лелин, извършва предателство спрямо мене, спрямо придворната работилница, и затова е потърсил да сподели тревогата си с другиго, потърсил е лукавия и пламенен Щъркела - толкова му се възхищаваше, че вероятно съвсем наивно е пренесъл възхитата си от таланта му и върху неговия ум и морал. Виждал съм неведнъж как Щъркела злоупотребява с възхищението на Финяга ефенди. Вероятно между тях е възникнал спор и Щъркела го е убил. Преди това обаче Финяга ефенди е споделил страховете си с хората на ваиза и те, демонстрирайки сила, са убили франкския поклонник Лелин, понеже го смятат отговорен за смъртта на побратима си. Не бих казал, че това силно ме огорчи. Преди години Лелин убеди Падишаха ни някакъв венециански художник - казваше се Себастиано - да претвори лика му във франкски стил, сякаш е гяурски крал, после тури тая срамна рисунка като образец пред мене и ме принуди да прерисувам това грозно, уронващо достойнството ми нещо; от страх пред Падишаха ни аз най-безчестно прерисувах оная творба в невернически стил. Ако не бях го сторил, може би щях да скърбя за смъртта на Лелин и днес бих проявявял по-голямо старание да открия неговия убиец. Моят проблем обаче не е Лелин ти, а придворната работилница. Заради твоя Лелин моите майстор-миниатюристи, които двайсет и пет години отглеждах с грижа и обич като собствени деца, предадоха и мене, и нашата традиция в миниатюристиката, взеха с удоволствие да имитират франкските майстори, понеже така искал Падишахът ни. Тия безчестници заслужават да бъдат измъчвани! Ние, художниците, ще бъдем достойни за Рая само ако сме роби най-напред на своя талант, на изкуството и едва след това на подсигуряващия ни работа Падишах, само тогава. Едничкото нещо, което искам сега, е да разгледам на спокойствие тази книга.

Изрече последните думи с тъга, с каквато изрича последното си желание осъденият на смърт уморен паша, обвинен за претърпяното поражение. Отвори книгата, настанена пред него от джуджето и с повелителен тон му занарежда как да открие нужната страница. И тутакси се превърна отново в Главния миниатюрист, чиято обичайна властност бе позната на цялата придворна работилница.

Отдръпнах се малко и от своето място сред долапи, възглавници, извезани с бисери, пушки с ръждиви дула и с приклади, инкрустирани със скъпоценни камъни, не спирах да наблюдавам Майстор Осман. Съмнението, измъчвало ме докато го слушах, ме завладя напълно: За мене вече нямаше съмнение, че той е накарал да убият първо горкия Финяга ефенди и после Лелин ми, за да спре подражаващата на франките книга на Падишаха ни, за миг дори се самообвиних за доскорошното си прехласване пред Майстор Осман. От друга страна обаче, волю-неволю изпитвах дълбоко уважение към този велик майстор, погълнат изцяло от рисунката пред него - дали беше сляп или полусляп, все тая, той сякаш я поглъщаше със сбръчканата старческа кожа на лицето си. Окончателно проумях, че е готов без всякакви угризения да предаде всички миниатюристи, включително и мене, на инквизиторите на Гиавния бостанджъ, само и само да съхрани реда и порядъка в придворната работилница, само и само да се отърве от книгата на Лелин, та отново да бъде фаворитът на Падишаха ни - с цялата сила на внушението се опитах да се отърся от любовта, обвързала ни през изтеклите два дни.

Така измина доста време, бях объркан. И за да успокоя дяволите в душата си, за да отвлека вниманието на нерешителните джинове, небрежно заизмъквах от сандъците разни книги, оглеждайки миниатюрите в тях.