Орхан Памук - Името ми е червен

Майстор Осман говореше, поглеждайки ту книгата, ту мен, но като че ли по-скоро виждаше нещо свое, нещо въображаемо.

- Освен отрязаните носове на конете и китайското рисуване, в тази книга има и друго, стигнало чрез моголските войски до страната Персия, че и дотук - дяволите. Безброй пъти сте чували, че те са пратеници на злото, че са сили, обитаващи подземната тъмнина, че унищожават човешкия живот и всичко стойностно за нас, хората, че ще ни отведат в подземния свят на мрака и смъртта. Облаците, дърветата, вещите, кучетата, книгите в този подземен свят притежават дух, те говорят.

- Така е - потвърди старото джудже. - Аллах ми е свидетел, нощем, когато ме заключват тук, духовете не само на китайските чинии, не само на звънтящите и без туй неспирно кристални купички, но и на всички пушки и саби, щитове и окървавени шлемове стават раздразнителни и захващат такива разговори, че в непрогледния мрак залата на хазната се превръща в истинско бойно поле.

- Календерите, които виждате на рисунките, пренесоха това поверие от Хорасан в страната Персия, после и в нашия Истанбул - рече Майстор Осман. - Когато султан Селим Явуз победил шах Исмаил и разграбил Табриз и двореца Хащ Бехещ, Бедиуззаман Мирза от рода на Тимур предал шах Исмаил и се присъединил към османците, подобно на календерите. В мразовитата зима покойният сега султан Селим Явуз се завърнал в Истанбул от Табриз; с него пристигнали две красавици с бяла кожа и дръпнати очи, жени на претърпелия поражение при Чалдъран шах Исмаил, както и всички книги от библиотеката на табризкия дворец Хащ Бехещ, останали от предишните господари - династията Хулагу, моголските ханове, владетелите на Каракоюнлу, а така също ограбени от узбеките, персите, тюркмените, тимуридите. Бих разглеждал тези книги, докато Падишахът ни и Главният хазинедар не ме натирят оттук.

Погледът му обаче блуждаеше като при слепците; държеше лупата със седефената ръкохватка не толкова за да гледа, колкото по навик. Умълчахме се. Майстор Осман поиска от джуджето, което натъжено изслуша като приказка цялата история, да му донесе друга книга, която му описа достатъчно подробно. Джуджето се отправи да я търси, а аз запитах наивно:

- Но кой тогава е нарисувал коня в книгата на Лелин?

- Ноздрите и на двата коня са отрязани. Този кон е нарисуван в китайски стил, но в Самарканд, в Мавераннахр. Прекрасният кон за книгата на Лелин е нарисуван в персийски стил - като конете на старите хератски майстори. Толкова изящен кон рядко може да се срещне в света! Толкова изваян кон не може да е моголски.

- Но ноздрите му са отрязани като на истински моголски кон - прошепнах.

- Вероятно след отстъплението на моголите, когато започва епохата на Тимур и на неговите синове, някой от старите майстори, творящи в Херат преди двеста години, се е повлиял било от моголските коне, които е виждал, било от рисунката на свой побратим миниатюрист, и така е създал фантастичен кон с изящно изрязани ноздри. Никой не знае за кой шах и за коя книга е бил конят: Уверен съм - тази книга и тази рисунка, превърнали се в легенди, са се радвали на почитатели и са били възхвалявани, а нищо чудно да са били и любими на някоя шахска фаворитка в нечий дворец! Уверен съм - обикновените миниатюристи са завиждали на рисунката с отрязания конски нос и са почнали да я копират. По този начин неповторимите ноздри на фантастичния кон са се превърнали в образец - миниатюристите от придворната работилница го наизустявали и го рисували по памет. След години, когато господарите им загубели някоя война, миниатюристите, подобно на скръбни, преминаващи в друг харем жени, си намирали нови шахове и принцове, сменяли града и страната и отнасяли със себе си спомена за изящно отрязаните конски ноздри. Лека-полека споменът избледнявал, докато, вероятно, миниатюристите го забравили напълно, защото в новите придворни работилници майсторите изисквали от тях да работят в други, различни от познатите им стилове. Ала и в новите придворни работилници някои миниатюристи не се задоволявали само с изящното изобразяване на отрязания нос, твърдейки, че така са работели старите майстори, а научили на това и красивите си чираци. И тъй, векове след като от моголите и мощните им коне с отрязани носове не останал и помен в Персия и в арабските страни, някои миниатюристи, отпочващи нов живот в изгорените и опустошени градове, продължили да рисуват конете с отрязани носове, вярвайки, че този е образецът. Уверен съм, повечето миниатюристи и представа си нямат от победоносните моголски конници и от отрязаните ноздри на конете им, те просто рисували по шаблон, както го правят и нашите миниатюристи.