Орхан Памук - Името ми е червен

1. Срещаните от Рустам коне с различна окраска, докато преследва конекрадците из Туран; фантастичните коне на шах Фаридун, преплуващи Тигър без позволението на арабския султан; тъжните, черногриви коне, наблюдаващи от разстояние как Тур, завиждащ на по-малкия си брат Ерадж, вероломно и жестоко му отсича главата, понеже баща им оставил на единия брат страната Рум [141] Включва населяваните от гърци и латини територии около Истанбул, както и някои райони от Византия. Същевременно страната Рум обхваща владенията на селджуците. Олицетворявала е представата за Запада. - (Бел. прев.) , на другия - още по-далечната страна Китай, а на най-малкия, Ерадж - най-приказната страна - Иран; конете на героичната армия на Ескандар и присъединилите се към нея хазари, египтяни, бербери и араби - всичките с брони, железни щитове, неломящи се мечове и блестящи шлемове; прочутият кон, изцерил с лековита вода постоянното кръвотечение от носа на шах Яздгирд, предизвикано от бунта му срещу отредената му от Аллах съдба, а после убил го, защото Аллах е справедлив, на брега на зеленото езеро; във всичките тия стотици легендарни и обикновени коне, рисувани от шест-седем миниатюристи, не видях дори един кон, чиито ноздри да наподобяват нарисуваните от подлия убиец; разполагах обаче с малко повече от ден, за да разгледам и останалите книги в хазната.

2. През последните двайсет и пет години сред миниатюристите се разпространяваше следната клюка: Всеки миниатюрист, сдобил се със специалното разрешение на Падишаха ни да влезе в недостижимата хазна, намирал и разглеждал тази фантастична книга, а после под светлината на свещта изкопирвал в тетрадката си за образци коне, дървета, облаци, цветя, птици, градини, батални и любовта сцени за бъдещо ползване... Тъй приказват от завист миниатюристите за всеки свой събрат, нарисувал нещо фантастично и величествено. И за да омаловажат още повече постижението му, добавят - абе, персийска, табризка изработка е. По онова време Табриз вече не беше владение на Падишаха ни. Изгарях от най-справедлив гняв, когато подобна клевета касаеше мене, макар че тайничко се гордеех, ала когато се отнасяше за друг, аз я приемах. Сега с тъга установявах, че и четиримата, видели преди двайсет и пет години тази книга, добре сме я запаметили и сме се старали да й подражаваме цели двайсет и пет години в книгите за различни падишаси. Не че ме натъжаваше коравосърдечието на мнителните падишаси, които не ни показваха тази или други книги от хазната, натъжаваше ме ограничеността на нашия художнически свят. Било то в рисунките на старите велики хератски майстори, било то в творбите на днешните табризки майстори, натъжаваше ме и това, че рисунките на персийските миниатюристи са по-прекрасни и фантастични от нашите - на османските майстори.

Внезапно, само при мисълта, че след два дни аз и всички миниатюристи може да бъдем подложени на мъчения, прободох с върха на ножчето за подостряне на пера очите на първото попаднало ми лице от рисунката срещу мене. Беше миниатюра към историята за персийски учен, който разглежда донесената от индийския посланик шахматна дъска с нейните фигури, учи се да играе шах и, учен-недоучен, побеждава индийския майстор! Персийска лъжа! Избодох очите на шахматните играчи, на шаха и на неговите хора, наблюдаващи партията. Върнах предишната страница и едно по едно безмилостно избодох очите на воюващите шахове, на облечените в превъзходни брони воини от техните армии, дори на отрязаните глави по земята. Извърших това върху три страници, сетне прибрах ножчето си в пояса.

Ръцете ми трепереха, но не се чувствах зле. Проумявах ли сега какво са изпитвали десетките луди, като са вършели това необичайно нещо? В своя петдесетгодишен художнически живот често се бях сблъсквал с подобни истории. Прииска ми се избодените от мене очи върху страниците на книгата да разплискат кръв.

3. Да, и това ми носеше болка и утеха в края на моя живот. Перото на великия Бехзад не бе докосвало прекрасната книга, работена десет години от най-добрите персийски миниатюристи на шах Тахмасб; не открих и рисувани от него ръце - единствен той ги правеше неподражаемо прелестни. Което потвърждаваше, че Бехзад е бил сляп, когато към края на живота си пристига в Табриз, след като изгубва благоразположението на Херат. Така още веднъж с радост се убедих, че великият майстор, достигнал след цял живот труд съвършенството на старите майстори, се е самоослепил, за да не бъдат свързвани творбите му с никоя друга придворна работилница и с капризите на никой друг шах.