Орхан Памук - Името ми е червен

Дали Кара и джуджето споделяха вълненията и пристрастията на един остарял миниатюрист? Разлиствайки страниците на всяка следваща книга, аз изживявах дълбоката тъга на хилядите ослепели миниатюристи, отдали таланта си в служба на различни по нрав и жестокост шахове, ханове, бейове в стотиците малки и големи градове. Докато разгръщах с неприязън страниците на примитивна книга, изобразяваща уредите и средствата за мъчения, отново усетих болката на всички бити чираци, болката от ударите с върха на линията, оставяща кървавочервени резки по бузите ни и от ударите с мраморните сфери за полиране на хартията по бръснатите ни глави. Не знам какво търсеше в османската хазна тая долна книга, работена по поръчка на безбожни пътешественици от безчестни миниатюристи, готови за четири-пет алтъна да надмогнат потреса от изобразеното - подобни творби само доказваха колко сме тиранични и жестоки, включително и в контролирането на жената, а не че изтезанията поддържат справедливостта на Аллах в живота. Изпитах срам от позорната наслада, движила миниатюриста - това си личеше ясно, - докато е изобразявал фалагага, боя с пръчки, разпъването на кръст, бесенето, увесването с главата надолу, окачването на канджа, набиването на кол, изстрелването през оръдие, забиването на пирони, душенето, прерязването на гърла, разкъсването на човек от псета, боя с камшик, напъхването в чувал, стискането с менгеме, давенето в ледена вода, изскубването на коси, чупенето на пръсти, дрането, рязането на носове и избаждането на очи. Само истинските миниатюристи, такива като нас, изтърпели в чирашките години безмилостната фалага, бити безпричинно, удряни с юмруци, докато не кротне вбесеният майстор, изтеглил неправилна линия, само такива като нас, налагани в продължение на часове с линийките и сопите, за да излезе дяволът от душите ни и се завърне там джинът на миниатюрната живопис, могат да изпитват удоволствие, докато изобразяват фалагата и мъченията, докато шарят рисунката с весели, радостни багри, сякаш е детско хвърчило.

Евентуалните ни зрители, които без да притежават нашето търпение биха пожелали да приближат до себе си нашия свят и да го проумеят, (макар че какво ли се проумява отдалече), хората, които ще разглеждат след векове нашите миниатюри може и да почувстват, макар и неосъзнато докрай, срама и щастието, дълбоката болка и насладата за очите, които изпитвах, съзерцавайки рисунките в залата на хазната. Докато старческите ми пръсти, изгубили чувствителността си от студа, разлистваха страниците, а лупата-ветеран със седефена дръжка и моето ляво око, проучвайки нещо ново, прелитаха над рисунката като пикиращ щъркел, прекосил земята и видял всичко, аз наблюдавах гледката долу без учудване, но с възхита. От страниците, които години наред не ни бяха показвани - за някои бях слушал всевъзможни легенди, - узнах кой миниатюрист от кого и какво е научил, в коя придворна работилница и при кой шах е било заченато онова, дето днес наричаме стил, кой легендарен майстор за кого е работел, узнах, че и в Казвин, например, са правели облаците според вълнообразния китайски маниер, разпространил се от Херат из цяла Персия; по някое време изохках от преумора, но силната болка, която изпитвах, мъката и срама, които съм принуден да споделя с вас, бяха свързани с изтърпените страдания, унижения, страсти и надежди, с интимната близост с майсторите, с общата любов към изкуството, със забравата и слепотата в края на живота на красиви миниатюристи с лица като месечина, с очи като на газела, с тела като фиданки, тормозени като чираци от майсторите си все в името на миниатюрната живопис.

От години правех за Падишаха ни бойни сцени и сцени радостни, и сега, огорчен и посрамен, се потапях в света на изящни и деликатни чувства, за които душата ми кротко бе позабравила, че и те могат да бъдат нарисувани. В един албум попаднах на млад, строен персиец с алени устни, положил книга в скута си - точно такъв някога бях рисувал и аз и си припомних нещо, забравяно от пристрастените към парите и властта шахове - че всичката красота е творение на Аллах. На страница в друг албум двама поразително красиви влюбени - работа на млад исфахански майстор - ме просълзиха и ми припомниха самоотвержената любов към миниатюрната живопис на моите красиви чираци. Ето: Изящна като фиданка девойка е черешови устни и бадемови очи, с нос като мастилничка, възхитено, както се съзерцават три красиви цветчета, гледа трите дребни любовни знака, които младежът е прогорил върху ръката си, за да докаже силата на всеотдайната си любов към девойката; момъкът бе с малки крака, с прозрачна кожа, строен, още без изразени мускули, а разголената му изящна ръка предизвикваше желанието да я целунеш.