Орхан Памук - Името ми е червен

Вълнувах се като човек, комуто е провървяло за зърне със собствените си очи всички митични рисунки и книги, за които е слушал с години, и същевременно изпитвах тревогите на старец, предусещащ, че подир време изобщо няма да вижда. От багрите на платовете, от прахта и от странната светлина на свещниците в студената хазна за първи път виждах как тъмнината става червена, възхитено възкликнах, Кара и джуджето довтасаха едновременно, загледаха се през рамото ми във фантастичнага страница, която съзерцавах. Не успях да се въздържа и заразправях:

- Това е червеното на големия майстор Мирза Баба Имами от Табриз, чиято тайна той отнесъл в гроба. С този цвят е обагрил края на килима, знака на къзълбашите [139] Букв. „червени глави" - тюркски номадски племена, съставляващи главното ядро от войската на персийския шах Исмаил; отличителният им знак била чалма с дванайсет червени ивици; къзълбашите вярват в Али, някои техни обреди напомнят християнските, поради което са считани за еретици. - (Бел. прев.) върху чалмата на сафавидския шах и, вижте на тази страница - корема на лъва, а пък върху тази рисунка - кафтана на красив юноша. Този невероятен цвят може да се види само в изработените от хората платове и в рисунките на великите майстори, защото Аллах, с изключение на бликналата кръв, не го явява на своите раби, укрива го във вътрешностите на редки насекоми сред камънаците и трябва доста да се потрудиш, за да го откриеш - тъй рекох, след което добавих: - Благодаря на този, който ни го показа днес.

- А вижте това - викнах по-късно, неуспял отново да се сдържа и им посочих невероятна миниатюра - тя би могла да се включи в коя да е книга - с газели [140] Лирически или вакхически стихотворения. - (Бел. прев.) за любовта, приятелството, пролетта и щастието. Гледахме цъфналите пролетни дръвчета в шарената им окраска, кипарисите - като от райската градина, щастието на влюбените, приседнали в градината - отпиваха вино и четяха стихове, а ние изпитвахме усещането, че в студената зала с дъх на мухъл долавяме мекото ухание от пролетните цветя и от телата на щастливите влюбени. Миниатюристът най-откровено е пресъздал ръцете на влюбените, красивите им голи нозе, изящността на позите им, удовлетворението на прелитащите край тях птички, но, погледнете, кипарисът зад тях е пипнат грубо. Това е работа на Лютфи от Бухара - заради злия си и свадлив нрав той оставял наполовина свършена всяка своя творба, разправят се с шаховете и хановете, понеже нищо не разбирали от изкуство, и не се задържал в нито един град. Този велик майстор така и не открил владетел, който да цени подготовката на една книга, вдигал скандали, сменял шахски дворци и градове, докато най-накрая се обвързал с придворната работилница на малко известен бей, чиито владения се простирали високо-високо сред голите чукари, прекарал там последните двайсет и пет години от живота си и рекъл: „Страната може и да му е малка, но пък ханът разбира от миниатюрна живопис.“ До ден днешен продължават споровете и задявките - знаел ли е той, или не знаел, че малко известният му владетел бил сляп?

- Виждали ли сте тази книга? - попитах ги доста след полунощ и тоз път двамата мигом дотърчаха със свещниците в ръце. - От Херат е и за сто и петдесет години - от времето на внука на Тимур до днес - е сменила десет притежатели.

С помощта на моята лупа увеличихме подписите, посвещенията, историческите фрази, изпълващи специалната страница за надписи - тук мирно съжителстваха имена на султани, които в реалния живот жестоко се бяха клали, - и прочетохме: „Тази книга бе изработена с помощта на Аллах за Исмет уд Дюня, жена на Мухаммад - победоносният брат на управника на Херат Байсунгур, Владетел на света, от ръката на калиграфа на султан Вели, син на Музаффер от Херат, през осемстотин четирийсет и девета година по хиджра.“ По-нататък прочетохме, че преминала в ръцете на Халил, султан на Аккоюнлу, сетне - в ръцете на сина му Якуб бей, от него - у узбекските султани на север, всеки от тях известно време щастливо се утешавал с книгата, измъквал някоя и друга рисунка от нея, някоя и друга добавял, с мерака на първи собственик включвал рисунки с ликовете на красивите си жени, после от тези узбекски султани, турили гордо имената си на отредената за това страница, книгата минала в ръцете на Сам Мирза, брат на завладелия Херат шах Исмаил, който получил книгата в дар от брат си със специално посвещение, шах Исмаил пък я занесъл в Ткбриз, после покойният вече султан Селим Явуз го победил в битката при Чалдъран, дворецът Хащ Бехещ в Ткбриз бил разграбен и книгата, заедно с войските на победоносния султан през реки, планини и пустини успяла да стигне до хазната.