Орхан Памук - Името ми е червен

Бяхме разгледали сума ти екземпляри от „Хосроу и Ширин“ на Незами и от рисунката, изобразяваща Ширин на трона; той прочете епиграфа, гравиран върху каменната дворцова стена: „Всемогъщи Аллах, пази силата, властта и страната на сина на благородния Падишах, Справедливия владетел и Победител хан Тимур, нека е щастлив (беше гравирано вляво), нека е богат (беше гравирано вдясно).“

- И къде ще открием рисунките, в които миниатюристът е изработил носа на коня по памет? - попитах след малко.

- Трябва да намерим екземпляра от легендарното „Шахнаме“, подарено от шах Тахмасб - отвърна Майстор Осман. - Трябва да се върнем към онова прекрасно, древно, легендарно време, когато самият Аллах направлявал миниатюриста. Предстои ни да разгледаме още много книги.

Мина ми през ума, че целта на Майстор Осман не бе да открие коне с необичайни ноздри, а да остане в хазната колкото се може по-дълго, та да съзерцава тези фантастични рисунки, потънали в сън, далеч от очите на всички. Аз обаче изгарях от нетърпение да открия нишката, свързваща ме с Шекюре, която ме чакаше вкъщи, и не ми се щеше да вярвам, че големият Майстор желае да остане колкого е възможно по-дълго в ледената зала.

И ние продължихме да разглеждаме рисунки, отваряйки други долапи и сандъци, които ни показваше възрастното джудже. Омръзна ми да гледам толкова еднакви творби, нямах желание пак да гледам пристигането на Хосроу под прозореца на двореца, за да зърне Ширин, затова се отдалечих от Майстора, без дори да хвърля поглед върху носа на коня на Хосроу, помъчих се да се постопля на мангала и тръгнах, с преклонение и възхита, сред страховитите камари от платове, злато, военни трофеи, оръжия и доспехи из другите зали на хазната, които ми се разкриваха една подир друга. Понякога притичвах до Майстор Осман, когато извисеше глас или ми махнеше с ръка, защото си представях, че на страницата от някоя книга се е появило ново чудо, или, да, най-накрая кон с необичаен нос - Майстор Осман седеше върху килима от Ушак, останал от времето на султан Фатих Мехмед, и държеше в треперещите си ръце една страница, погледнах я и се срещнах с невиждана досега рисунка: дяволът тайно прониква в ковчега на Нух [138] Библейският Ной. - (Бел. прев.) .

Стотици ханове, крале, падишаси, султани, управлявали различни страни от времената на Тимур, та чак до султан Сюлейман Кануни, весело и щастливо ловуваха сред газели, лъвове, зайци. Видяхме объркана камила, ухапала по палеца самия дявол, който се покачва по дървено стъпало, привързано отзад за коляното на нещастното животно и го изнасилва. В една арабска книга, пристигнала тук през Багдад, видяхме уловил се за краката на приказна птица търговец как лети над моретата. Върху първата, отворила се от само себе си страница от следващия том видяхме любимата ни с Шекюре сцена - Ширин се влюбва в Хосроу, взряна в лика му, окачен на дървото. Сетихме се за времето, докато пред нас оживяваше рисунката на причудлив часовник с арабски фигурки, натоварен връз слон заедно с птици, топове плат и бобини.

Не можех да определя колко време бяхме разглеждали книга след книга, миниатюра след миниатюра. Сякаш неизменното, застинало златно време от рисунките и сюжетите се сливаше с мухлясалото и влажно време, в което пребивавахме в залата на хазната. Укритите през вековете в сандъци страници, рисувани до пълна преумора на очите в придворните работилници на десетки шахове, принцове, ханове и падишаси, подир толкова години сякаш оживяваха и раздвижваха заобикалящите ни шлемове, саби, кинжали с инкрустирани с елмази ефеси, доспехи, чаши, дошли чак от Китай и напрашени изящни удове, както и техните двойници в рисунките - възглавниците, извезани с бисери, килимите и кавал кадите от коне.

- Едва сега проумявам, че векове наред хиляди миниатюристи тайно и незабележимо са правили едни и същи рисунки, но всъщност тайно и незабележимо са рисували неизбежното преобразяване на света.

Признавам, не разбрах съвсем точно какво иска да каже великият Майстор. Вниманието, което проявяваше към хилядите рисунки от последните двеста години, правени в Бухара и Херат, та чак до Табриз, Багдад и Истанбул, бе преминало отвъд търсенето на някакъв знак върху конските ноздри. Сякаш бяхме направили едно празненство на тъжната възхита в чест на вдъхновението, умението и търпението на всички майстори, творящи вече няколко века рисунки и миниатюри по тези земи.

Ето защо, когато дойде време да отворят вратата за вечерния намаз, Майстор Осман ми каза, че няма никакво желание да излиза навън, че ако до сутринта разглежда рисунки под светлината на свещите и лампите, ще успее стриктно да изпълни задачата, възложена му от Падишаха ни, и първото, което ми хрумна, бе да остана тук с него - и с джуджето, разбира се - и аз му го съобщих.