Орхан Памук - Името ми е червен

- Кои книги? - попита джуджето. - Донесените от Арабистан, куфическите [135] Стил в арабското писмо. - (Бел.прев.) Корани, табризките книги, донесени от Негово Величество покойния султан Селим Явуз, книгите, присвоени от пашите, осъдени на смърт, томовете, подарени от венецианския посланик на дядото на Падишаха ни, християнските книги, останали още от времето на султан Фатих Мехмед?

- Книгите, подарени преди трийсет години от шах Тахмасб на Негово Величество покойния султан Селим - отвърна Майстор Осман.

Джуджето ни отведе пред голям дървен долап. Когато го отвори и видя томовете, Майстор Осман бе обзет от нетърпение. Взе един том, разлисти го и прочете имената на калиграфите. Удивено загледах страниците и аз, всяка от тях бе старателно изработена, зърнах рисунките на ханове с леко дръпнати очи.

- Чингис хан, Чагатай хан, Тулуй хан, китайският владетел Кубилай хан - прочете Майстор Осман, затвори книгата и се пресегна за нова.

Пред нас се появи невероятна, изпълнена с болка миниатюра - вдъхновеният от силата на любовта Фархад пренася на гръб своята любима Ширин заедно с коня й. За да подчертае страстта и тъгата на влюбените, миниатюристът бе изрисувал с трепетна и печална ръка скалистата планина, облаците и листенцата на трите благородни кипариса, свидетели на Фархадовата любов - тази тъга и привкусът на сълзите, които излъчваха листата, се препредаде и на двама ни с Майстор Осман. Вълнуващата сцена не бе създадена, за да демонстрира яките мишци на Фархад, а за да внуши идеята, че целият свят е подвластен на любовните терзания; тъй работят старите майстори.

- Подражание на миниатюрата на Бехзад, правена преди осемдесет години в Табриз - рече Майстор Осман. Върна книгата на мястото й и отвори нова.

Това бе миниатюра, изобразяваща другарството между Котката и Мишката от „Калила и Димна“ [136] Персонажи от знаменития индийски епос „Панчатантра“, преведен на арабски и персийски още през средните векове. - (Бел. прев.) . Нещастната полска мишка, притеснена от набезите на белката на земята и на ястреба от небето, намира спасение при нещастна котка, хванала се в капана на ловеца. Те се споразумяват: Котката с обич облизва мишката и се държи с нея като с приятел. Белката и ястребът, уплашени от котката, се отказват от лова на мишката. А тя, след продължителни усилия успява да освободи котката от капана. Преди още да съм проумял чувствителността на миниатюриста, Майсторът вече връщаше книгата при останалите, вече разгръщаше непринудено страниците на друга.

Рисунката бе изключително приятна - загадъчна жена пита нещо - едната й ръка е грациозно разперена, другата придържа диплите на зеленото ферадже, а обърнат към нея мъж внимателно слуша. С огромна наслада и с известна ревност съзерцавах интимността между мъжа и жената - любовта и приятелството им.

Майстор Осман върна и тази книга и разлисти страниците на следващата: Конниците на вечно воюващите Персия и Туран [137] Митична страна от персийския епос, враждуваща с персите. По-късно започват да наричат Туран областта, населена с тюркски племена. - (Бел. прев.) са красиво строени едни срещу други сред степ с прашно-жълта земя, яхнали са приказни, легендарни коне с брони по шиите, въоръжени са с ризници, шлемове, наколенници, лъкове, колчани и стрели, вдигнали са пики с разноцветни върхове и преди да встъпят в бой, търпеливо наблюдават излезлите пред тях предводители, готови на смъртна схватка. Възнамерявах да кажа, че независимо дали това става сега или преди сто години, независимо дали сцената е батална или любовна, истински вярващият миниатюрист показва в творбата си схватката със собствената си индивидуалност и любовта си към рисуването, сиреч, възнамерявах да кажа, че нарисуваното от миниатюриста отразява собственото му търпение, когато Майстор Осман рече:

- И това не е - и затвори тежкия том.

В един албум открихме пейзаж - необозрим, простиращ се надлъж, чезнещ във вълнообразните облаци над високи върхари. Казах си, че макар рисунката да изобразява този свят, точно така би могъл да бъде изобразен и отвъдният. Майстор Осман разказа, че тази рисунка от Китай стигнала до Херат, от Херат - до Табриз, от Табриз - до двореца на Падишаха ни, била включвана в различни книги. Когато те били разпокъсвани, включвали я пак в по-нови книги.

Видяхме рисунки, изобразяващи сражения и смърт, една от друга по-зловещи, една от друга по-талантливи: Рустам се сражава с шах Мазандаран; Рустам щурмува армията на Ефрасияб; Рустам и загадъчен неизвестен воин в шлем... В друг албум, така и не разбрахме автора му, видяхме сражаващи се легендарни армии и посечени трупове след безмилостна битка; окървавени кинжали, злощастни воини, в чиито очи се отразява светлината на смъртта; воини, кълцащи се като глави лук. Може би за хиляден път Майстор Осман гледаше как Хосроу наблюдава къпещата се в езерото под лунната светлина Ширин, щастието, озаряващо срещата на двамата влюбени Лейла и Маджнун след дългата разлъка, избягалите от света на острова на блаженството Саламан и Абсал, наслаждаващи се на уединението си сред дървеса, цветя и чуруликащи птици. И като истински голям майстор не се въздържа и ми обърна внимание върху една странност в ъгълчето на рисунката, породена вероятно от безсилието на миниатюриста, а може би и от естественото преливане на нюансите в коя да е слаба рисунка: Кой ли нещастен и злонамерен миниатюрист, без всякаква необходимост би настанил върху клона на дървото прокобна кукумявка, докато Хосроу и Ширин слушат забавните истории, разказвани им от недиметата? Кой би нарисувал прекрасния Юсуф в женски дрехи? Той седи, обкръжен от египтянки, които, белейки сладки портокали, нараняват пръстите си и го изпиват с поглед. Предполагал ли е миниатюристът, нарисувал как една стрела ослепява Есфандияр, че по-късно ще ослепее и сам?