Орхан Памук - Името ми е червен

Тъкмо тогава, подобно лъч, осветил куршуменосивото утро, влезе Негово Величество Падишахът ни, Опора на света.

Майстор Осман веднага доложи, че не е открил нищо по рисунките. Но не се сдържа и обърна внимание на Падишаха ни колко прекрасни са тези рисунки, как е изправен на задните си крака единият от конете, колко изящна и грациозна е стойката на втория, колко горд и вглъбен е третият - такъв кон може да се види единствено в древните книги. Едновременно с това определи коя рисунка на кой миниатюрист е - предположенията му бяха потвърдени от слугата, обиколил снощи една по една къщите на миниатюристите.

- Чудите се, Владетелю мой, че познавам като петте си пръста своите миниатюристи - рече Майсторът. - Аз пък се чудя как така не смогнах да разбера кой от миниатюристите, които познавам като петте си пръста, е сътворил това несъвършенство. Защото несъвършенството у един майстор-миниатюрист не може да изникне на празно място.

- Тоест? - попита Падишахът ни.

- Ваше Величество, Господарю и Повелителю на света, според мен тайният „подпис“, който забелязахме върху носа на дорестия кон не е несъвършенство на немислещ и наивен миниатюрист, корените му са далече назад в древността, в други стилове, в други рисунки, в друг маниер и, може би, в други коне. Ако прегледаме фантастичните страници на древните книги, укрити във вътрешната хазна, в заключените подземия, в железните сандъци и долапи, може би ще установим, че това, което днес наричаме грешка, всъщност е стил и ще го свържем с перото на един от тримата миниатюристи.

- Искаш да влезеш в хазната на Ендеруна ли? - изуми се султанът.

- Да - отвърна Майсторът.

Това желание бе толкова дръзко, колкото да поискаш да влезеш в харема. В същото време разбрах: Харемът и хазната се намираха не само в двете най-красиви кътчета от двора в райския Ендерун на султанския дворец, те заемаха двете най-щастливи кътчета и в душата на Падишаха ни.

Опитах се по прекрасното лице на Падишаха ни, което вече можех да погледна открито, да разгадая какво ще се случи, ала той внезапно си тръгна. Обиди ли се, разгневи ли се? Няма ли да разпореди да ни накажат, да накажат и всички миниатюристи, заради дързостта на Майстора?

Гледах трите рисунки и си представях как ще ме убият, без да зърна повече Шекюре, без да съм споделил постелята с нея. Конете, въпреки своето съвършенство, ми изглеждаха и чужди, и безкрайно отдалечени от моя свят.

В това ужасяващо безмълвие в ума ми се запечата мисълта, че да си миниатюрист, роб на красотата на Аллах, означава да умреш за красотата, както означава да умреш за Падишаха ни, ако си негов кул, израснал и живял в Ендеруна - сърцето на двореца.

И доста по-късно, когато хората на Главния хазинедар ни поведоха нагоре, към Средната порта, ме владееше все тая мисъл за смърта; за безмълвието на смъртта. През Бабюсселям са преминали десетки осъдени на смърт паши и вратарите като че ли не ни забелязаха. Тоз път изобщо не ме впечатлиха площадът пред Дивана, кулата и пауните, които вчера заслепиха очите ми, та даже си рекох, че това е самият Рай. Бях разбрал, че ни водят все по-навътре към Ендеруна - сърцето на тайния свят на Падишаха ни.

Минахме през вратите, през които без разрешение не преминават дори великите везири. Като дете, пристъпило в приказен свят, не смеех да се огледам, да не би да открия чудеса и чудовища. Не хвърлих поглед дори към Арз одасъ. Погледът ми обаче се плъзна встрани и се спря върху стените на харема, върху един най-обикновен чинар - не се различаваше по нищо от останалите дървета - и върху висок мъж в кафтан от лъскав син атлаз. Минахме между високи колони. Спряхме пред доста по-голяма и по-представителна от другите масивна порта, дъгообразна в горната си част. Пред нея стояха аги в лъскави кафтани, а един от тях бе се привел към ключалката.

Главният хазинедар ни погледна в очите и каза:

- Щастливци сте, щом Негово Величество Падишахът ни разреши да ви допуснат в хазната на Ендеруна. Ще разгледате невиждани от другиго книги, позлатени страници, невероятни рисунки и, както прави ловецът, ще се опитате да попаднете на следа. Падишахът ни заповяда да припомня на Майстор Осман, че му е дал три дни на разположение, единият вече изтече, сиреч, че за два дни, до четвъртък по обяд трябва да открие кой от миниатюристите е подлецът и да го съобщи, в противен случай ще се наложи на Главния бостанджъ да преодолее това затруднение чрез изтезания.

Най-напред развързаха калъфа на кофара, турен, за да съхранява печата и за да не може чужд ключ да проникне в ключалката. Когато кетхюдата [134] Помощник на някой висш чиновник в Османската империя. - (Бел. прев.) на хазната и двама аги се увериха, че печатът е непокътнат, закимаха в знак на одобрение. Печатът бе разломен, ключът - пъхнат в ключалката, кофарът - отключен с проскърцване в тишината, в която всички се бяхме вглъбили - и тогава лицето на Майстор Осман доби пепеляв оттенък. Щом се отвори едното крило на тежката резбована дървена порта, това лице бе залято от черна, сякаш дошла от древни времена светлина.