Орхан Памук - Името ми е червен

Да се върнем сега към началото. Всеки забравя началото, когато Хавва [133] Библейската Ева. - (Бел.прев.) вкуси от забранения плод. Началото, когато Аллах ме обяви за горделивец. Началото, когато Аллах посочи на мен и на останалите ангели човека и пожела да му се поклоним; останалите ангели се поклониха на човека, а аз съвсем справедливо и решително заявих:

Според вас редно ли е, след като съм създаден от огън,

създаден от глина, тази толкова низша материя? Отсъдете, събратя, по съвест. Добре де, зная, страхувате се, че нищо няма да остане скрито-покрито, че Той чува всичко и някой ден ще ви подири сметка. Тогава да не питам защо ви е дал съвестта, прави сте да се страхувате, тъй че моментално забравям въпроса си и подробностите около огъня и глината. Макар че никога няма да забравя и все тъй ще продължавам да си припомням с гордост:

За разлика от мене, тъкмо това вършат франкските майстори. Рисуват всичко, каквото е в действителност - бръчките по челата, пръстените по ръцете, отвратителните косми, стърчащи от ушите на господари, свещеници, богати търговци, рисуват дори цвета на очите и плътта на жените, неповторимата извивка на устните им, сянката между красивите им гърди; те не само изобразяват човека, поставят го в центъра на рисунките си, сякаш е създание, достойно да му се кланяш, и окачват картините си по стените, сякаш са идоли. Толкова важно създание ли е човекът, та да го рисуват с всичките му подробности, даже със сянката му? Щом като рисуват как къщите на една улица постепенно се смаляват в далечината, просто защото окото вижда неправилно, те не поставят ли в центъра на света не Аллах, а човека? Това най-добре го знае Всемогъщият Аллах. Струва ми се, става пределно ясно, че идеята за този вид рисуване не би могла да е моя, след като аз бях този, дето отказа да се поклони на човека, дето изтърпя безброй страдания затова, че си остана самотен, дето изгуби благоразположението на Аллах и непрестанно е обругаван. Ами по тази логика ще трябва да е вярно и написаното от някои молли, както и изреченото от някои ваизи, че всички момчета ръкоблудстват и всички хора пърдят по моя вина.

И накрая още нещо по темата, макар думите ми да не се отнасят до хората с вечно размътени глави от жаждата да се самоизтъкват, от пристрастяването им към нагона и парите, от безсмислените им влечения! Единствен Великият Аллах със своя безграничен ум ще може да ме разбере: Не ти ли, Господи, ги научи на високомерие, като накара ангелите да се поклонят на хората? Сега самите хора извършват неща, научени от твоите ангели - кланят се на себе си, поставят себе си в центъра на вселената. Всички, дори твоите най-верни раби, искат да бъдат изобразявани по маниера на франкските майстори. И в резултат на своята самовъзхита те в най-скоро време ще те забравят - в това съм сигурен толкова, колкото съм сигурен в себе си. И на всичкото отгоре вината, че са те забравили, отново ще бъде прехвърлена върху мене.

Как да ви докажа, че не съм засегнат чак толкова, колкото изглежда? Разбира се, като ви демонстрирам, че съм жив и здрав, независимо, че стотици години най-безжалостно ме замерят с камъни, обругават ме и ме проклетисват. Все по-друго щеше да е, ако разгневените мои лекомислени врагове, дето ме обругават, от време на време се сещат, че отсрочката да съм жив до Съдния ден ми е дадена от Великия Аллах. А продължителността на техния, даден им от Аллах живот, е не повече от някакви си шейсет-седемдесет години. Кажа ли им да пият кафе, та да си удължат живота, знам, че мнозина ще сторят тъкмо обратното, щом като го е рекъл дяволът, ще се постараят изобщо да не близват кафе или, преобръщайки се с главата надолу, направо ще си го излеят в задника.

Не се смейте. Важно е не съдържанието, важна е формата на мисълта. Важно е не какво рисува миниатюристът, а какъв е стилът му. Макар че тия неща едва ли са повод за перчене. Щеше ми се за финал да разкажа една любовна история, ама вече е късно. Майстор-медахът, комуто възложих тази вечер да говори за мене, обеща, че ако не утре, то вдругиден, в сряда, окачат ли на стената рисунката на жена, сладкодумно ще огласи тая любовна история.

Сънувах татко, говореше ми нещо, което не разбирах, беше ужасно, стреснах се. От двете ми страни плътно се бяха притиснали в мен Шевкет и Орхан - бях потна от топлината им. Шевкет бе отпуснал ръка върху корема ми. Орхан - прислонил потната си главица върху гърдите ми. Успях да се измъкна от постелята, без да ги разбудя и излязох от стаята.