Орхан Памук - Името ми е червен

Да, Аллах сътвори Адем пред очите ни, пред очите на всички ангели. Да, както е написано в сура Стената , всички ангели сведоха чела пред него, а аз единствен се опълчих. Припомням ви, че Адем е направен от шина, а аз, както е известно на всички ви - от много по-висша материя: Сътворен съм от огън. Не се поклоних на човека. И Аллах реши, че съм „горделив“.

- Напусни Рая! - разпореди се той. - Не ти подобава да се гордееш тук.

- Дай ми отсрочка до Съдния ден, когато мъртвите ще бъдат възкресени.

Даде ми. И аз се зарекох, че през цялото това време ще отклонявам от правия път рода на Адем, станал причина да бъда наказан, задето не му се поклоних. И Аллах заяви, че ще прокужда в Ада отклонилите се от пътя. Знаете, че продължаваме и до днес да си противостоим. Тук също нямам какво повече да добавя.

Според някои, тогава между мен и Великия Аллах било сключено споразумение. По тая логика излиза, че аз съм помощник на Великия Аллах и като такъв се старая да отклонявам от правия път умовете на рабите негови: Добрите взимат правилните решения и не се отклоняват от пътя, лошите стават жертва на собствените си потребности, съгрешават и пълнят Ада. Ако всеки отиваше в Рая, кой щеше да изпитва боязън и биха ли могли само с добро да се управляват светът и държавните дела; ето защо от изключително значение е, че успях да направя злото необходимо, колкото е необходимо доброто, а грехът - колкото е необходима добродетелността. И макар че порядъкът на Аллах бе осъществен с моето благоволение и по волята на самия Аллах (иначе защо ще ми позволява да живея до Съдния ден?), тайната ми болка е, че неизменно представлявам „злото“ и никой не признава правата ми. Подобни съждения, само че преобърнати в моя полза и доведени до крайност от Халадж Мансур [131] Ибн Мансур ал Халадж (ок. 858-922) - един от най-видните представители на суфизма, осъден на смърт, защото подлагал на опасност догмата на исляма. -(Бел. прев.) или от Ахмад Газали [132] Ахмад ал Газали (пон. ок. 909 г.) - философ и мистик, автор на много трактати за любовта. Един от най-известните е „Иблис, прокълнат от любов“.- (Бел. прев.) , брат на прославения имам Мухаммад Газали, се опитват да втълпят, че според позволението и волята на Аллах греховните ми действия са всъщност пожелани от него, че добро и зло не съществуват, защото, както пишат те, довеждайки нещата до крайност, всичко е от Аллах, дори самият аз съм частица от него.

Някои от тия глупци съвсем справедливо бяха изгорени, ведно с книгите им. Защото доброто и злото, разбира се, съществуват и работа на всеки е да прокарва граница помежду им, а аз - да ме прощава Господ! - не съм Аллах и не аз натъпквам подобни мисли в кратуните на тия тъпаци, мислите им са си техни.

Тук идва ред и на второто мое несъгласие: Не аз съм изворът на световното зло и на всичките грехове по света. Мнозина, без да съм ги подтиквал, без да се е налагало да ги убеждавам, или да им внушавам съмнения, пожелават греха, водени от страст, похот, безволие, низост, а в повечето случаи, от своята глупост. Колкото са напразни усилията на някои образовани суфии да ме оневинят за злините, толкова противоречи на Свещения коран и убеждението, че всяка злина е мое пъклено дело. Не аз подтиквам овощаря към лукавството да измами клиента си и да му пробута гнилите ябълки, детето да лъже, друг пък, без значение кой, да лицемерничи, старецът да се отдава на безсрамни фантазии, а момчето да ръкоблудства. Последните две деяния дори Великият Аллах не приема за злини и не ме упоменава в тази връзка. Разбира се, че се старая хората да вършат колкото е възможно по-тежки грехове, ала някои ходжи ме обвиняват, че принуждавам хората да се прозяват с отворена уста, да кихат, дори да пърдят. Това показва, че те изобщо не ме разбират.

Ама ще кажете - много важно, че не те разбират, тъкмо по-лесно ще ги убедиш. Правилно. Необходимо ли е да припомням, че аз си имам гордост и че тъкмо тя развали отношенията ни с Аллах. Впрочем в десетки хиляди книги е описано, как с лекота успявам да се провра през косъм, как се изпречвам на пътя на усъвършенстващите вярата си в образа на красавица, разпалваща похотта им, и в такъв случай биха ли били добри събратята миниатюристи да обяснят защо продължават да ме рисуват като прегърбено, рогато, опашато, страховито създание с брадавици по лицето?

Ето, лека-полека стигаме до същинската тема - миниатюрната живопис. Огромната тълпа, подстрекавана от един ваиз, чието име ще пропусна, та да си нямате неприятности, изпълва истанбулските улици и крещи, че да се призовава за езан с припяване, че да се въртят до припадък в прегръдките си под съпровод на музика сбиращите се в текетата, че да се пие кафе е в пълно противоречие със словото на Аллах. Чух някои миниатюристи, страхуващи се от ваиза и тълпата му да твърдят, че рисуването във франкски стил е моя измислица. Стотици години за мен се сипят какви ли не клевети. Но тази е прекалено далеч от истината.