Орхан Памук - Името ми е червен

Гордо огледах коня си: Потеглил към шаха, пъргав като ураган, як и мощен! Сякаш вихър бе разлюлял закръглените му очертания, бе гъвкав като буква на калиграф, ала беше спокоен. Ще похвалят фантастичния миниатюрист, сътворил тази рисунка, както хвалят Бехзад и Мир Мусаввир и от този момент и аз ще се наредя между тях.

Създавайки невероятната рисунка на кон, аз се превъплъщавам в друг миниатюрист, рисуващ невероятна рисунка на кон.

Беше след вечерния намаз, канех се да отскоча до кафенето, казаха ми, че някой ме чака пред вратата. На добро ще да е. Отидох; човек от двореца; обясни ми всичко. Хубаво: Най-красивият кон на света. Вие само ми кажете по колко акчета плащате на брой и аз ще ви нарисувам пет-шест от най-красивите коне на света.

Проявих предпазливост обаче, подобни приказки изобщо не наговорих, а поканих момчето да влезе. Замислих се: Най-красивият кон на света - как да го нарисуваш, когато подобно нещо не съществува. Мога да рисувам бойни коне, едри моголски коне, расови арабски жребци, облени в кръв героични коне, дори злощастни товарни коне, мъкнещи в талигата отзад камъни за градежа, но кой от всички тях е най-красивият кон на света? Беше ясно, естествено, че под най-красивия кон на света Падишахът ни подразбира най-фантастичния от всички коне, рисувани по каноните и нормите хиляди пъти в страната Персия. И за какво?

Естествено, не за да спечеля кесия с алтъни. Ако поискат обикновен кон, знайно е, че никой не може да се надпреварва с моите коне. Кой ли го е втълпил на Падишаха ни? Въпреки всички слухове, породени от завистта, Владетелят ни е абсолютно наясно, че аз съм най-талантливият миниатюрист и тачи творбите ми.

Внезапно ръката ми гневно се раздвижи, сякаш за да превъзмогне всички тия разсъждения, и започвайки от върха на крака, с един замах нарисувах истински кон. Такива ще видите на улицата, или в някое сражение. Уморен, ала събран... Сетне със същата ярост нарисувах коня на един спахия - стана още по-хубав. Никой миниатюрист в придворната работилница не може да сътвори подобна прелест. Тъкмо да нарисувам по памет още един, и дворцовият слуга рече: „Един е достатъчно.“

Понечи да си тръгне, сгъвайки хартията, ала аз го спрях. Защото зная, както зная и името си, че ония подлеци няма да позволят да ми бъде дадена кесия с алтъни за такива коне.

Ако рисувам по свой маниер, няма да получа кесия с алтъни! А не получа ли кесия с алтъни, името ми ще е опозорено. Позамислих се. „Чакай“ - рекох на слугата. Влязох в другата стая, взех два фалшиви, лъскави венециански алтъна и ги пъхнах в ръката на дворцовия слуга: Уплаши се, а очите му се разшириха. „Ти си същински лъв“ - рекох му.

Извадих една от тетрадките си с шаблони, която криех от всички. В нея бях изкопирал по един екземпляр от най-красивите рисунки, които бях виждал през годините. Дадеш ли десет алтъна на джуджето Джезми ага, подлецът ти разрешава тайно да прекопираш най-добрите дървета, дракони, птици, ловджии, воини от страниците на укритите, заключени в хазната книги. Моята тетрадка е безценно чудо за желаещите да си припомнят старите майстори и старите приказки, но не и за онези, които искат да видят живота, отразен в рисунката и миниатюрата.

Разгръщайки страниците пред дворцовия слуга, избрах най-красивия от конете. С игла в ръката припряно издупчих контурите. Турих празния лист хартия под шаблона. Посипах обилно въглен на прах върху листа, поразтърсих го малко, та да излезе добре отдолу. Вдигнах шаблона. Останах доволен като видях, че стритият въглен много добре очертава със ситни точици силуета на красивия кон върху долния лист.

Грабнах перото. В този миг ме обзе вдъхновение, с бързи и решителни движения красиво и изящно съединих точките - усетих, че рисувам с обич корема, прекрасната шия, носа и задницата на коня. „Ето го - рекох си. - Най-красивият кон на света. Останалите глупци са неспособни да направят такъв.“

Дадох още три фалшиви алтъна на дворцовия слуга, та да не разкаже на Падишаха ни по чие вдъхновение направих рисунката. Обещах му и още, ако спечеля кесия с алтъни. Той пък си въобрази, че пак ще му се удаде възможност да зърне жена ми, в която се бе зазяпал с отворена уста. Нека си мисли като мнозина, че добър миниатюрист се става като рисуваш добри коне. Съвсем не е достатъчно обаче да рисуваш най-добрите коне, за да станеш най-добрият миниатюрист, нужно е още Падишахът ни и глупците край него да повярват, че ти си най-добрият.