Орхан Памук - Името ми е червен

Душата ми се преизпълни с желание да рисувам, но като че ли се побоях да заработя досущ като старите майстори, въздържах се.

Гледах празния лист хартия, изчаках да се прочисти душата ми от тревогата. Трябва да мисля единствено за красивия кон, който ще нарисувам, да мобилизирам цялата си енергия и внимание.

Представих си всички рисунки на коне, които някога бях виждал и рисувал. Един от конете наистина бе фантастичен. Такъв кон никой до днес не беше рисувал, щях да го сътворя аз. Представих си го съвсем зримо; всичко друго се изтри от съзнанието ми, забравих дори, че седя тук и се готвя да рисувам. Ръката ми сама потопи четката в мастилницата - мастилото имаше нужната плътност. Хайде, моя ръка, пресъздай вълшебния кон на моята представа! Аз и конят сякаш се превърнахме в едно цяло, на път да заемем своето място в тази вселена.

Интуитивно потърсих посоченото място върху рамкирания празен лист. И пренесох там коня на своето видение:

Да, още преди и да съм помислил, ръката ми с явна решителност се устреми сама, виж само колко красиво започна от началото на крака, веднага изви, мина през прекрасната фина надкопитна кост и потегли нагоре. Със същата решителност зави нагоре от коляното, достигайки бързо предгръдието - внезапно се развеселих! Оттук победоносно изви нагоре: Колко хубави се получиха гърдите! Изтъни шията - шията на коня от моята представа. Без да повдигам перото си, замисляйки се за миг, стигнах до силната уста, която направих отворена, влязох в нея и тук, от все тъй разворената уста на коня измъкнах красивия му език. Бавно обърнах към носа - не бъди нерешителен. Изтеглих нагоре съвсем равна линия, огледах всичко и видях, че тегля линията, както си я представях, забравяйки, че рисувам, сякаш ушите и изящната извивка на шията рисувах не аз, рисуваше ги ръката ми. Оформяйки по памет и набърже задницата, ръката ми от само себе си спря, колкото четката ми отново да поеме мастило от мастилницата. Бях предоволен, докато рисувах задницата и мощните приповдигнати седалищни части, изцяло бях обсебен от рисунката си. По някое време помислих, че съм редом с коня, който рисувах, пристъпих радостно към опашката, направих на възел опашката на този боен кон, на този шеметен кон и с наслада поех нагоре: Докато рисувах опашната кост и задника му, май изпитах приятна хладина в собствения си задник, в ануса си и с това наслаждение, припряно и с обич, преминах през приятната мекота на задницата, през отметнатия назад ляв заден крак и през копитата. Останах възхитен от ръката си, придала грациозност на предния ляв крак, такъв, какъвто си го представях, и от коня, нарисуван от мене.

Вдигнах ръката си и сръчно нарисувах огненото му, но тъжно око, след миг колебание и ноздрите му, и попона под седлото; разрисувах един по един космите на опашката му, сякаш я галех, добавих стремето, поставих бяло петно на челото му; премерено, но в нужния размер нарисувах тестисите и члена му - всичко бе идеално.

Рисувайки вълшебен кон, самият аз се превъплъщавам във вълшебен кон.

Беше, струва ми се, по вечерния намаз. На вратата - човек. Обяснява: Падишахът ни заповядал надпревара. Слушам, Повелителю мой. Кой би направил по-добра рисунка на кон от мене?

Щеше ми се тутакси да разбера защо трябва да се рисува в стил „сиях калем“, без багри? Защо не бива да оцветяваме - та аз съм най-добър в това? Кой ще преценява коя е най-сполучливата рисунка? Потърсих отговор от пристигналото от двореца широкоплещесто, с розови устни момче и подразбрах, че зад тая работа стои Главният миниатюрист майстор Осман. Без съмнение той познава моите умения и ме обича повече от всички майстор-миниатюристи.

Докато гледах празния лист, пред очите ми оживяха стойката, погледа и нрава на коня, който би допаднал и на двамата. Този кон ще е пъргав, но тържествен като конете, които преди десет години рисуваше Майстор Осман, ще е с вдигнати във въздуха предни крака, каквито коне харесва Падишахът ни - нека и двамата се убедят в красотата му. Колко ли алтъна ще е наградата? Как изпълняваше такава рисунка Мир Мусаввир? А Бехзад?

Тъкмо ми хрумна нещо, а моята непослушна ръка, предусетила какво става, вече бе грабнала перото, дори бе захванала да рисува вдигнатия във въздуха ляв преден крак на приказен кон, какъвто никой не може да си представи. Веднага след като съединих бедрото с тялото, бързо, решително и с наслаждение изтеглих две дъги, ако ги видите, бихте казали, че са направени от умел калиграф, а не от художник. Удивено гледах ръката си, сякаш бе нечия чужда ръка - тя сама пое към главата. Чудодейните дъги оформиха закръгления корем, мощната гръд и лебедовата шия на приказния кон - рисунката бе започнала да се споява. Колко съм талантлив! Междувременно наблюдавах ръката си как обикаля устата и носа на щастливия, як кон, как извайва умното чело и ушите му. После, ле-ле, мамичко, каква красива дъга очертах, още една, сякаш изписвах буква - захилих се още по-щастливо. От извивката на съвършената шия на коня, поел към шаха, се спуснах към седлото. Ръката ми рисуваше седлото - с гордост огледах вече оформилия се кон със заоблено и закръглено като моето тяло: Всеки би се възхитил на този кон. Представих си благите думи, които ще ми изрече Падишахът ни, щом спечеля наградата: Идеше ми да се разсмея, когато си представих как ми връчва претъпканата с алтъни кесия и как един по един ги броя у дома. През това време с крайчеца на окото си забелязах, че ръката ми довърши седлото и перото ми влезе и излезе от мастилницата, после, усмихнат, сякаш като на шега нарисувах задницата на коня. Бързо оформих опашката, минах през хубавата му задна окръгленост - изпитах желание да я обхвана в дланите си като сладкото задниче на момче, което ей сега ще насиля. Докато се усмихвах, умната ми ръка довърши задните крака и перото ми спря: Получи се най-прекрасният кон, потеглящ към шаха. Душата ми бе обзета от радост, бях щастлив като си представях как ще харесат коня ми, как ще ме обявят за най-талантливия миниатюрист, как още отсега ще ме провъзгласят дори за Главен миниатюрист, ала още в следващия миг осъзнах, че тия глупаци ще кажат нещо съвсем друго. Нарисувал е коня набързо и като на шега! Това ме уплаши - че няма да приемат насериозно моята невероятна рисунка. Ето защо грижливо доработих гривата, ноздрите, зъбите, космите на опашката и покривалото под седлото на коня, за да видят колко труд съм хвърлил в творбата си. Тази поза открива тестисите на коня, не ги нарисувах, за да не привличат вниманието на жените.