Орхан Памук - Името ми е червен

Нещо от скръбта на тази погребална церемония завладя и нас. Огорчи ни овехтелият вид на невероятната книга, в която бяха вложили толкова труд Майстор Осман и миниатюристите, изподрасканите тук-таме страници, изобразяващи забавляващите се с харемските жени принцове. Под едно дърво, встрани от което ловува дядото на Падишаха ни, някаква ръка бе изписала с грозен почерк: „Господарю мой, обичам ви с търпението на това дърво и ви чакам.“ Покрусено и мрачно прегледахме фантастичните книги, които никога не бях виждал - бях само чувал за тях.

Във втори том на „Хюнернаме“, до който бяха се докосвали перата и на тримата майстор-миниатюристи, видяхме стотици коне - синкави, дорести, сиви, всякакви цветове - те превалят розови хълмове, напредват с броните си вкупом, шумно и в стройни редици, носят на гърбовете си славни спахии с щитове и изтеглени саби; но по ноздрите и на тези коне не се забелязваше търсеното несъвършенство. „Какво е несъвършенството?“ - каза по-късно Майстор Осман, докато разглеждахме страница от същата книга със Свещената порта [126] През тази порта се влиза в първия двор на двореца. — (Бел. прев.) и „Ат Мейданъ“, дето се намирахме в момента: На рисунката бяха изобразени болницата, Арз одасъ [127] Залата за аудиенции, където султанът приема посетители. - (Бел. прев.) , дърветата в двора, яхналите пъстроцветни коне вратари, чавуши и секретари от Дивана, толкова дребни, колкото да се поберат върху рамките на рисунката и толкова големи, колкото бе значението, което им отдаваше нашият разум - по носовете и на тези коне липсваше търсеният от нас знак. Огледахме похода на султан Селим Явуз, баща на дядото на Падишаха ни, срещу владетеля Дулкадир, разкошната шатра на брега на река Кюскюн, подгонените от черни хрътки с алени опашки сърнички с чезнещи в далечината задници и плашливите зайци в ловната сцена, изоставения труп на петнист тигър, целият в тъмночервени, като разцъфтели цветя, петна от кръв. Търсеният от нас знак не се откри нито върху носа на дорестия кон с бяло петно на челото, яхнат от Падишаха, нито по конете на соколарите, застинали в очакване със соколите по ръцете си зад отсрещните карминени хълмове.

Докато се спусна вечерта, разгледахме стотици рисунки на коне, направени през последните четири-пет години от миниатюристите на Майстор Осман - Маслината, Пеперудата и Щъркела: Изящните петнисти, дорести, черни и жълти коне на кримския хан Мехмед Гирай; изникващите иззад хълма по време на битката розови и куршуменосиви коне - виждаха се само над шиите; конете на Хайдар паша, възвърнал си от испанските неверници туниската крепост на Халкул Вад и бягащите оттам испански коне - единият, рухнал върху носа си ален дорест кон, другият - светлозелен; черният кон, който ме накара да възкликна пред Майстор Осман: „И кой ли го е направил толкова непохватно?“; червеният кон, отворил ушите си за музиката, изпълнявана на уд от някакъв слуга под дървото; Шебдиз, конят на Ширин, свенлив и изящен като нея, който я чака, докато тя се къпе в езерото под лунната светлина; пъргавите коне на копиехвъргачите; конят-ураган и красивия коняр, които незнайно защо ме принудиха да призная на Майстор Осман: „На младини ги харесвах много, анализирал съм тази рисунка“; златният като слънцето кон, проводен от Аллах за спасяването на пророк Иляс [128] Библейският пророк Илия. - (Бел. прев.) (крилата на коня погрешно бяха турени на Иляс); гледащият с натъжени очи към младия и миловиден принц чистокръвен, черногривест сив кон с едро тяло и малка главица на султан Сюлейман Кануни - султанът е извел на лов сина си след преждевременната смърт на другите си трима синове; разярените коне, галопиращите коне, уморените коне; красивите коне, конете, за които никой не го е грижа, конете, които никога не ще напуснат тези страници, препускащите коне, които сякаш ей сега ще надскочат рамката, ограничаваща страницата.

Никъде не присъстваше търсеният от нас „подпис“.

Независимо от песимизма и тъгата, които ни обземаха, не липсваха и положителни изживявания. Понякога, забравяйки за коня, ние просто се потапяхме в прелестта на рисунките, в запленяващите ни багри. Майстор Осман гледаше рисунките, изработени под негово ръководство с възхита, но и, най-вече, развълнуван от спомените. „Това тук е Касъм Пашалъ Касъм! - рече по едно време, сочейки лилавите треви край яркочервената военна шатра на султан Сюлейман, дядо на Падишаха ни. - Никога не стана майстор, но четирийсет години запълваше празните места на рисунките с тези петолистни, с по един разтворен цвят тревици, докато не се помина преди две години. Рисуваше най-добре от всички дребните тревички, затуй все нему ги възлагаха.“ Умълча се и след малко въздъхна: „Жалко, жалко!“ С цялата си душа усетих, че с тази дума тегли чертата на нещо, тегли чертата на цяла епоха.