Орхан Памук - Името ми е червен

Дори когато работеше върху някоя сериозна тема, не можеше да се укроти и освен основното събитие, рисуваше в някой ъгъл подозрително куче или кошмарен просяк, оскърбяващ с мизерността си разкоша и блясъка на съответния празник. Беше тъй самоуверен, че си позволяваше да се присмива над собствените си рисунки, над темата, над самия себе си.

- Убийството на Финяга ефенди и хвърлянето му в кладенеца - рече Кара, - наподобява хвърлянето на Юсуф в кладенеца от неговите завистливи братя. Убийството на Лелин пък ми напомня внезапното убийство на Хосроу от неговия син, пожелал жена му Ширин. Всички говорят, че Щъркела се прехласвал да рисува бойна сеч и кървава смърт.

- Нито аз, нито майстор-миниатюристите ми можем да бъдем разпознати по темата, върху която работим. Издават ни не поръчковите теми - те са все едни и същи, - а прикриваната чувствителност, която пренасяме върху листа. Светлината, излъчваща се сякаш от душата на рисунката, свянът или яростта, с които разполагаме върху листа хора, коне и дървета, желанието и тъгата, които ни навяват проточилите се към небето кипариси, усещането за покорство и смирение, които се пренасят върху страницата, докато я изработваме със страст, от която се ослепява, кахлените плочки по стената... Това са нашите тайни знаци: А не коне, всеки от които е копие на съседния. Когато миниатюристът изобразява яростта и устрема на коня, той не отразява своя гняв и устременост; в желанието си да направи най-прекрасната рисунка на кон, миниатюристът добавя любовта, която изпитва към богатството на света и неговия създател, багрите на любовта към живота.

Цял следобед с великия Майстор Осман говорихме за майстор-миниатюристите и за страниците от книгата на Лелин - чий бил почеркът в тях, кой ги е довършвал, чии багри отсъствали в тях, кой и защо бил зарязал работата наполовина - и ги преценявахме. Почтителните, но безцеремонни люде на Главния бостанджъ бяха претърсили домовете на майстор-миниатюристите и калиграфите и ни бяха доставили работите им (някои страници нямаха отношение към нито една от книгите; други доказваха, че калиграфите, за да припечелят допълнително, са поемали поръчки и встрани от двореца); бяхме решили, че хората на Главния бостанджъ са си тръгнали, ала един от тях, най-довереният, влезе, приближи се до Майстор Осман и измъкна от пояса си лист.

Първоначално не му обърнах внимание, рекох си, че е прошение от тия, дето се пращат до оглавяващия някоя гилдия от родител, пожелал да даде сина си за чирак. По проникващата отвън бледа светлина разбрах, че от утринното слънце вече няма и следа. Опитах да зарея празен поглед в далечината, без да се съсредоточавам върху нищо, та да се отморят очите ми - старите ширазки майстори твърдели, че ако младият миниатюрист не желае да ослепее преждевременно, трябва да го прави начесто. Едва по-късно с вълнение разпознах приятния цвят на листа, който Майсторът държеше в ръката си с почуда, разпознах разтуптяващия сърцето ми начин, по който бе сгънат. Шекюре ми пращаше същите писма чрез Естер. Тъкмо да възкликна като глупак „какво съвпадение“, когато забелязах, че както и първото писмо на Шекюре, и това бе придружено от рисунка върху груба хартия!

Майстор Осман взе изрисуваната хартия и ми подаде писмото - пламнах от срам, беше от Шекюре.

„ Кара бей, изпроводих Естер при Калбие, жената на покойния Финяга ефенди, та да се разбере с нея. Тя й показала рисунката, която ти пращам. След Естер и аз се отбих в дома й, увещавах я с цялото си сладкодумие, умолявах я да ми даде рисунката, като й обясних, че ще е от полза за делото ни. Това парче хартия било намерено у горкия Финяга ефенди, когато го извадили от кладенеца. Калбие се закле, че никой не е поръчвал на покойния й мъж да рисува кон. Тогава кой го е нарисувал? Хората на Главния бостанджъ претърсиха къщата. Тая работа с коня е спешна, затова ти изпращам рисунката. Децата ти целуват ръка. Твоя жена Шекюре. “

Два пъти препрочетох последните три думи в писмото на моята красавица, взирах се в тях почтително, сякаш се взирах в три фантастични червени рози сред някоя градина. Сетне и аз забих поглед в хартията, която Майстор Осман внимателно оглеждаше с лупата: Забелязах, въпреки че мастилото се бе поразмазало, очертанията на коне, нахвърлени с един замах от ръка, привикнала със стила на старите майстори.

Майстор Осман прочете мълком писмото на Шекюре, а на глас изрече: