Орхан Памук - Името ми е червен

- Казват, че се сближил с привържениците на ерзурумския ходжа - вметна Кара. - Софтите на ерзурумския ходжа твърдят, че сурнаметата, в които е изобразено всичко - от готвача до факира, от дервишката сбирка до кючеците, от кебапчията до ковача, както и нашите сефернамета [124] Книги, посветени на военните походи. - (Бел. прев.) със сраженията, оръжията, кървавите и простички мигове са оскърбление, всичко това не се вмества във вярата и ще бъде забранено; казват, че едно връщане назад към книгите на спарите персийски майстори само ще е от полза за Пеперудата.

- Дори и да се завърнем победно и щастливо към фантастичните рисунки от времето на Тимур, подир мен единствен Щъркела би могъл да продължи тази традиция и ако навлезем в детайлите на професията, всъщност трябва да кажа, че накрая всичко ще бъде забравено - отвърнах безжалостно. - Защото всички ще предпочетат рисуването на франките.

Вярвах ли сам на тези съкрушителни думи?

- Тъй казваше и Лелин - тихо се обади Кара. - Само че той беше оптимист.

КАЧЕСТВАТА НА ЩЪРКЕЛА

Видях го да се подписва веднъж като Мусаввир Понахкяр Мустафа Челеби. Докато полагаше подписа си като победител, се усмихваше, без изобщо да се главоболи с въпроси от рода на притежава ли, не притежава ли, трябва ли да притежава свой стил и ако го притежава, нужно ли е да оставя подписа си демонстративно, или да го прикрива по подобие на старите майстори.

Смело се втурна по пътя, който му разкрих и рисуваше неща, на които никой дотогава не бе обръщал внимание. И той като мене забелязваше всичко, не твърдеше, че старите майстори от времето на Тимур и легендарните табризки и казвински миниатюристи не са изобразявали обикновения живот, за да не ги подлага на унижение, а рисуваше как стъкларите духат разтопения в пещите материал, за да изваят сини кани и зелени шишета, рисуваше кожите на обувките и ботушите, старателно изработвани от приведения над тях обущар с иглите му и калъпите му, изографисваше умело дъгите на някое празнично дървено конче, извличането на масло от пресованото зърно, гърмежа на нашите насочени към врага топове, дулата и резбите по пушките. Той е първият Мюсюлмански миниатюрист, завърнал се невредим от войната, където с интерес се вглеждал във вражеските крепости, топовете, армиите, облените в кръв коне, умиращите и труповете - беше солидно подготвен за по-късното рисуване на сефернаме.

Разпознавам го най-напред по темата, а сетне по стила, най-напред по незабелязваните от останалите детайли, а сетне по темата. С абсолютно спокойствие мога да му поверя една рисунка от композирането й, та до оцветяването на най-дребните й подробности. Тъй че правото да заеме моето място е негово. Но е толкова пламенен и самолюбив, толкова подценява останалите миниатюристи, че не би се оправил с управлението им, би ги разгонил. Ако зависеше от него, със своята невероятна трудоспособност би се нагърбил сам с всички рисунки в придворната работилница. И би се справил. Велик майстор е. Знае си работата. Обича се. Щастливец!

Видях как работи, когато посетих без предупреждение дома му. Навред: Нарисувани страници за книгата на Падишаха, за моята книга, припряно изработени страници за някакво къяфетнаме, заръчано от любопитни и презиращи ни франкски пътешественици, страница с три рисунки за надменен паша, дори рисунки, правени за албумите ей така, за собствено удоволствие... Всички те, включително и една безсрамна рисунка на полово сношение, бяха пръснати върху подставки, плотове и миндери, а Щъркела, висок и хилав, работлив като пчела, притичваше, тананикайки си, от една към друга рисунка, грабваше пътьом ножицата от разбъркващия боите чирак, сътворяваше нещо гротескно върху рисунката, показваше ни я и се заливаше от смях, удивен от самия себе си. За разлика от останалите миниатюристи не преустанови работата си с почтителна тържественост, само защото съм го посетил, напротив - щастливо изложи на показ шеметността на своите дарени от Аллах умения (изпълнявайки едновременно задълженията на седем-осем миниатюристи) и плодовете на тази работоспособност. Улових се, че тайничко се надявам - ако подлият убиец се окажеше един от тримата ми миниатюристи, това да е Щъркела. В чирашките му години, когато го зървах петък сутрин пред прага си, не му се радвах толкова, колкото на Пеперудата.

Представяше в рисунките си какви ли не странни подробности, без всякаква логика (освен да са забележими), само и само за да покаже, че ги е оценил - в това отношение приличаше на франкските майстори. Но за разлика от тях, пламенният Щъркела не откриваше в човешките лица нещо специфично и уникално и не ги пресъздаваше така. Предполагам, че понеже явно или прикрито презираше всички, презираше и човешкото лице. Покойният Лелин му бе възложил да пресъздаде лика на Падишаха ни.