Орхан Памук - Името ми е червен

Веднъж, както постъпвах и с останалите миниатюристи, нахлух без предупреждение в дома му. Работното му място не беше като на другите миниатюристи, а в пълен безпорядък - най-хаотично бяха разпръснати бои, четки, раковината за излъскване на хартията, подставката. Беше ужасно мръсно. За мен това бе загадка: Ала той изобщо не изпитваше срам. Не работеше допълнително, за да изкара някое и друго акче отгоре. По повод на всичко казано от мен, Кара ме уведоми, че според покойния Лелин, Маслината проявявал най-жив интерес към стиловете на франкските майстори и бил най-близо до тях. Разбрах, че за покойния празноглавец това е била своего рода похвала. И погрешна оценка. Не знам дали повече, отколкото е видно, тайничко е обвързан с хератските стилове, възприети чрез учителя на баща му Сиявуш и неговия учител Музаффер, с епохата на Бехзад и на старите майстори, но според мен Маслината проявява интерес към други тайни неща. От всичките ми миниатюристи той е най-кроткият, най-затвореният, най-престъпният, най-вероломният, най-потайният (тези неща ги изрекох на себе си). Когато Главният бостанджъ спомена за изтезания, най-напред за него се сетих. (Едновременно и исках, и не исках да бъде изтезаван.) Има очи на джин - всичко вижда, всичко забелязва, даже и моите несъвършенства; но като всеки безродник, и той се нагажда към всичко и твърде рядко и предпазливо посочва чуждите грешки. Коварен е, да, ала според мене не е убиец. (И туй не го казах на Кара.) Маслината не вярва в нищо. Не вярва и на парите, макар плахо да ги събира. Въпреки общоприетото схващане, хората стават убийци не поради липсата на вяра, а поради своята прекомерна вяра. Миниатюрната живопис против живописта, живописта против Аллах, да не дава Господ, са най-преките пътища към противопоставянето; всеки го знае: Поради непризнаването на вярата в този смисъл, Маслината е истински художник. Мисля си, ала едва сега, че по талант отстъпва на Пеперудата, дори на Щъркела.

Щеше ми се Маслината да бе мой син. Изрекох го, защото желаех Кара да ревнува Маслината; Кара само широко отвори черните си очи и ме изгледа като заинтригувано дете. Обясних му, че когато Маслината работи в стил „сиях калем“, когато нахвърля за албумите ескизи или изобразява отделни воини, ловни сцени, панорами с щъркели и жерави по подобие на китайците, красиви юноши, които четат стихове и свирят на уд под дървото, се получава истинско чудо - той успява да претвори тъгата на легендарните влюбени, гнева на разярения шах със сабя в ръка, страха, изписан върху лицето на юнака, избягващ набезите на дракона.

- Навярно нему е поръчал да направи, по подобие на франкските майстори, с всички й подробности, последната рисунка, изобразяваща седналия ни Падишах?

Искаше да ме затрудни ли?

- В такъв случай защо Маслината, след като е убил Лелин, ще взима рисунка, която познава? - попитах. - Или защо му трябва да убива Лелин, за да види рисунката?

Замислихме се.

- Може би в тази рисунка е липсвало нещо или пък е съжалил за нещо и се е уплашил? Или... - заразсъждава Кара.

- Или след като е убил горкия Лелин, я е взел, за да причини някаква вреда, за спомен, или просто ей така? Маслината е велик миниатюрист и е естествено да изпитва почит към хубавата рисунка.

- Да, вече говорихме, че Маслината е велик миниатюрист - отвърнах ядно. - Но нито една от рисунките, направени за Лелин, не е сполучлива.

- Още не сме видели последната - смело отвърна Кара.

КАЧЕСТВАТА НА ПЕПЕРУДАТА

Известен е като Барутханели Хасан Челеби, но аз винаги съм го наричал Пеперудата. Това ми напомня за прекрасното му детство, за младостта му: Той бе невероятно красив, зърнеше ли го някой, не можеше да повярва на очите си и пожелаваше да го види повторно. Удивляваше ме чудото, че е талантлив точно толкова, колкото бе и красив. Той е майстор на багрите - там му е силата; рисува с любов, сякаш оцветява за собствено удоволствие. Но на Кара казах, че витае из облаците, че му липсва целеустременост и е нерешителен. И добавих с ненужна тревога: Той е истински миниатюрист, който рисува със сърцето си. Пеперудата е истински миниатюрист, когато рисува, за да достави радост на окото, но не и когато рисува за ума, например, за да предизвиква животинското у нас, за да погали гордостта на Падишаха ни. Тегли широки, спокойни, щастливи и заоблени линии, сякаш е взимал уроци от казвинските майстори преди четирийсет години, смело нанася ярки, чисти цветове и в загадъчната подредба на рисунката му винаги има една приятна заобленост - обучих го аз, а не отдавна починалите казвински майстори. Навярно поради това го обичам повече и от син, но не му се възхищавам. В детството и в ранната му младост доста съм го пердашил с перодръжките, с линийките, че и с цепеница дори, както и останалите чираци, но не тази е причината за моето неуважение към него. Удрял съм с линийките и Щъркела, ала го уважавах. Боят на майстора, както погрешно се смята, не унищожава джиновете на таланта и дявола в душата на младия чирак, само временно ги възпира. Ако боят е справедлив, по-нататък миниатюристът, поуспокоил разбеснелите се джинове и дявола, започва да твори всеотдайно. Боят, който е изял от мен Пеперудата, го направи щастлив и покорен миниатюрист.