Орхан Памук - Името ми е червен

И пак се изпълних с желание да го похваля пред Кара: Рисуването на Пеперудата е доказателство - казах, - че изображението на щастието, за което поетът пита в едно месневи, може да се получи само с усет към цветовете, а този усет си е дар от Аллах. Когато го проумях, разбрах какво липсва на Пеперудата: Липсва му безверието, за което в един свой стих споменава Джами - „тъмната нощ на душата“. Напълно убеден, че ще сътвори щастливата рисунка, той работи, обзет от вяра и радост, сякаш се намира насред самото щастие в Рая и наистина създава една щастлива рисунка. Обсадата на крепостта Допио от нашите войски, коленопреклонното целуване на краката на Падишаха ни от страна на унгарския посланик, възнесението в небето на Пророка с неговия кон: Сами по себе си тези събития са щастливи, ала в ръцете на Пеперудата се превръщат в същинска отрада, която размахала криле, напуска страницата. Ако в рисунката, която съм поръчал, се окаже, че мракът на смъртта или сериозността на заседанието на Дивана са в повече, казвам на Пеперудата да я дооцвети, „както той си знае“ и ширналите се морета започват да трептят, сякаш ги е разлюшкал вятър. Понякога ми се струва, че Аллах желае светът да изглежда като в рисунка на Пеперудата, че се е разпоредил животът да е една отрада. Това е свят, в който цари цветова хармония и се четат прекрасни стихове, свят, в който времето е спряло, а дяволът не припарва изобщо.

Дори Пеперудата обаче съзнава, че това не е достатъчно. Шушукаше се - съвсем основателно, - че в творбите му всичко е щастливо като на празник, но е лишено от глъбина. Че само малолетните принцове и одъртелите харемски жени харесват рисунките му: Но не и хората, принудени да се борят със злото в живота. И тъй като Пеперудата, горкият, знае за тези слухове, нерядко завижда на много по-бездарните и неспособни миниатюристи, наричайки приказките им дяволщини и джиновщини. В повечето случаи обаче и дяволщината, и джиновщината си бяха най-елементарна злоба и завист.

Сърдя му се, че се чувства щастлив не когато се потопява в изобразявания от него великолепен свят, а когато си представя как другите ще харесат творбата му.

Сърдя му се, че непрекъснато мисли за парите, които ще изкара. И заради ей тая ирония на съдбата: Къде по-бездарни миниатюристи много повече се вглъбяват в своето изкуство от него.

Примирявайки се с тия си недостатъци, Пеперудата бе отхвърлил необходимостта да се жертва за изкуството. Като немалко безмозъчни миниатюристи и той жадуваше да изработва рисунки върху нокът и оризово зърно, невидими с просто око. Веднъж го попитах дали тази страст, от която мнозина ослепяват още на младини, не го изкушава поради неудобството му, че Аллах го е пренадарил с талант. Единствено бездарниците ги привлича да рисуват едно подир друго листенцата на дървото върху оризово зърно, та да се сдобият с лесна слава и да впечатлят наивните господа. Нуждата да рисуваш не заради себе си, а за да си харесван от другите бе превърнала Пеперудата, повече от всекиго другиго, в роб на чуждата благосклонност. Тъкмо по тая причина боязливият иначе Пеперудата иска да стане Главен миниатюрист, та да си подсигури положението. Темата я отвори Кара.

- Да, зная, че интриганства, за да заеме моето място подир смъртта ми - казах.

- Би ли могъл по тази причина да убие свои побратими?

- Би могъл. Защото е голям майстор, макар и да не го съзнава и защото докато рисува, нито за миг не забравя действителността.

Изричайки тия думи, проумях, че всъщност искам тъкмо Пеперудата да оглави придворната работилница подир мен. На Маслината не вярвам, вярвам, че в края на краищата и Щъркела неусетно ще стане проводник на франкските стилове. Решимостта на Пеперудата, за чиято погубваща се според мен душа страдах, бе необходима за правилното управление на една придворна работилница и за разбирателството с Падишаха. Единствено чувствителността на Пеперудата и преклонението му към багрите могат да противостоят на франките, убеждаващи зрителя, че талантът е да показваш не като рисувана измислица, а като нещо реално онова, което рисуваш - кардинали, мостове, лодки, свещеници и конюшни, волове и колела, дори сенки, сякаш си равнопоставен с Аллах.

- Отбивали ли сте се в дома му без предупреждение, както при другите миниатюристи?

- Който гледа творбите на Пеперудата, усеща, че той умее да обича и страда със сърцето си и знае цената на любовта. Но като всички влюбени в багрите, често мени настроенията си. Харесвам чудодейния му талант, дар от Аллах, усета му към цветовете - докато бе млад, го наблюдавах доста отблизо, познавам го прекалено добре. Естествено е при това положение останалите миниатюристи да завиждат и злобно да коментират отношенията между майстора и чирака. Но той изобщо не се интересуваше какво говорят другите, любовните му увлечения отидоха твърде далеч. След като се ожени за красивата щерка на кварталния бакалин в Йенилер, нито имах желание да отида да го видя, нито ми се отдаде сгоден случай.