Орхан Памук - Името ми е червен

Мятах боязливи погледи към кулите, ала не, не вървяхме към Средната порта, зад която се вихреха инквизиторите и сръчните палачи, а към дърводелниците. Там, край хамбарите, между краката на тъмночервен кон, от чиято уста се вдигаше пара, зърнах в калта котка, която се ближеше - извърна се, ала даже не ни погледна: И тя като нас бе погълната от собствената си мръсотия.

Зад хамбарите двама в зелено-лилави одежди - така и не разбрах какви са - ме поеха от неразговорливия слуга, натикаха ме в някаква тъмна стая на малка, току-що достроена сграда - разбрах го по пресния мирис на дърво - и ме заключиха. Бях чувал за сплашващия ритуал да те затворят преди изтезанието в тъмна стая - надявах се да започнат с фалагата и се чудех с каква ли лъжа да се измъкна от положението. В съседната стая явно имаше доста народ; долавях шумове.

Така, както си бъбря, вероятно си мислите, че не се държа като човек, когото ще подлагат на мъчения. Май не съм споделял с вас - вярвам, че като раб на Аллах, съм роден под щастлива звезда. Достатъчни доказателства за това са, че след дългогодишни страдания през последните два дни ме споходи птицата на щастието, както и тайният смисъл на акчето, което намерих в калта на излизане от двора.

В очакване на изтезанията се утешавах с акчето, което, вече вярвах в това, ме пази - стисках в ръката си изпратения ми от Аллах съдбовен знак, милвах го, от време на време дори го целувах. Но когато ме измъкнаха от тъмната стая, за да ме вкарат в съседната и когато видях Главния бостанджъ с гологлавите хърватски палачи, разбрах, че акчето в джоба ми не означава нищо. Прав се оказа безжалостният мой вътрешен глас, дето нашепваше, че акчето в джоба ми не е пратено от Аллах, а е от акчетата, които преди два дни изсипах върху Шекюре - децата просто не са го забелязали. И така - бях предаден в ръцете на моя палач, без да ми е останала и сетна спасителна надежда.

Дори не бях се усетил: От очите ми се стичаха сълзи. Идеше ми да умолявам за пощада, но от устата ми - както става в сънищата - никакъв звук. Свидетел съм бил на безброй сражения и смърт, на убийства и изтезания и знаех, че човек само за миг се превръща в нищо, но никога не бях го изживявал лично. Отделяха ме от света така, както отделяха дрехите от тялото ми.

Свалиха елека и ризата ми. Единият от палачите седна връз мен и затисна с колене раменете ми. Другият, внимателно, нежно и умело, като жена, която готви, пъхна главата ми в нещо като клетка и бавно завъртя ръчката. Не беше клетка, беше менгеме, което запритиска главата ми.

Изкрещях с пълно гърло. Молех се, ала с някакви невнятни думи. Плачех, колкото да се уталожат нервите ми.

Спряха, попитаха. Аз ли съм убил Лелин ефенди?

Поех си дъх. Не.

Завъртяха отново ръчката. Боли.

Пак попитаха. Не. Кой? Не знам!

Взех да си мисля защо пък да не кажа, че съм го убил аз. В главата ми всичко приятно се завъртя. Обзе ме някакво безразличие. Не свиквах ли вече с болката? Замряхме - и аз, и палачите ми. Никаква болка, единствено страх.

Внезапно ме оставиха - знаех си, че акчето в джоба ми не ще позволи да ме убият. Измъкнаха главата ми от менгемето, което всъщност не ме стягаше кой знае колко. Яхналият ме инквизитор се надигна. Нямаше вид на човек, който иска прошка. Облякох ризата и елека си.

Настъпи продължителна тишина.

В другия край на стаята видях Главния миниатюрист Осман ефенди. Отидох и му целунах ръка.

- Не страдай, детето ми - рече. - Проверяваха те.

И разбрах, че след Лелин съм намерил новия си баща.

- Падишахът ни заповяда засега да не те изтезаваме -изрече Главният бостанджъ. - Смята за по-подходящо да подпомогнеш Главния миниатюрист майстор Осман да открие коварния убиец на миниатюристите, негови раби, подготвящи книгата. Имате три дни да разкриете тоя злодей по изработените рисунки, ще говорите и с миниатюристите. Повелителят не е никак доволен от слуховете и сплетните около книгата и миниатюристите. По заповед на Падишаха ни аз и Главният хазинедар Хазъм ага сме на ваше разположение, докато откриете подлеца. Единият от вас е близък родственик на Лелин ефенди - чувал е неговите разкази, знае историята на книгата и как са работили нощем миниатюристите. Другият е велик майстор, гордее се, че познава миниатюристите от гилдията като петте си пръста. Ако до три дни не откриете тая свиня и откраднатата страница, предизвикала толкова интриги, справедливият ни Падишах е наредил, синко Кара ефенди, да бъдеш подложен на мъчения по време на разпита. После, и нека никой не се съмнява в това, идва ред и на останалите миниатюристи.