Орхан Памук - Името ми е червен

- Наскоро пак имахме подобни притеснения - намеси се грубо Главният бостанджъ. - Изкушен от дявола златар-реставратор възжелал като същинско дете чашата на Неджмие султан, сестра на Падишаха ни - дръжката й е украсена с рубини - и я откраднал. Неджмие султан се потопи в скръб, понеже това бе любимата й чаша и тъй като кражбата стана в юскюдарския дворец, Негово Величество Повелителят възложи нещата на мен. Знаех, че и Неджмие султан, и Падишахът ни се тревожат да не пострадат уменията, очите и пръстите на майстор-златарите. Веднага разпоредих да ги съблекат чисто голи и да ги хвърлят при жабите в ледения басейн сред градината. От време на време ги изкарваха оттам и педантично, ама достатъчно яко ги удряха с бича, без да досягат лицата и ръцете им. Изкушеният от дявола златар набързичко си призна и прие наказанието си. Та въпреки ледената вода и студа, въпреки десетките удари с бича, очите и пръстите на майстор-златарите изобщо не пострадаха, понеже душите им бяха чисти. Падишахът ми каза дори, че сестра му останала предоволна, а златарите, след като прочистихме гнилото семе сред тях, заработили с още по-голямо усърдие.

Бях уверен, Главният бостанджъ ще е къде-къде по-суров към моите миниатюристи. Уважаваше интереса на Падишаха ни към книгите, но за престижно изкуство смяташе калиграфията и като мнозина други подценяваше миниатюрата и в частност рисунката, твърдейки, че са неща безполезни, неща на границата на безбожието, което си заслужава наказанието и че изобщо рисуването не е мъжка работа.

- Уж сте още в стихията си и все още владеете положението, а вашите миниатюристи вече кроят кой да стане главен миниатюрист подир смъртта ви - каза той, за да ме предизвика.

Може би имаше някоя нова клюка или интрига, за които не знаех? Въздържах се, не пророних и дума. Главният хазинедар се досещаше колко съм бесен, задето зад гърба ми бе възложил изработването на книгата на покойния безумец, досещаше се и колко се гневях на неблагодарните си миниатюристи, подготвили рисунките за тайната книга, водени от суетата си и от жаждата да припечелят четири-пет акчета отгоре.

По някое време се хванах как си представям изтезаването на моите миниатюристи. Че ще ги разпитват, ще ги разпитват, ала по време на изтезанията няма да им дерат кожите, това би било непоправимо, няма и като бунтовници да ги набиват на кол, та смъртта им да послужи за назидание; няма да им трошат ръцете, краката и пръстите. Не би било подходящо, естествено, и да им избодат по едно око, както се практикуваше напоследък -доказваше го големият брой еднооки из истанбулските улици. Насмалко да прихна от смях, като си представих изпълнените с ненавист очи на любимите си миниатюристи, зъзнещи между водните лилии сред ледения басейн в най-притуления кът на султанската градина. Душата ми направо се сви, като си представих крясъците на Маслината, докато горят с нажежено желязо коравата му плът, като си представих как побелява плътта на моя любимец Пеперудата, окован във вериги. Стоях като вцепенен и не можех дори да си представя фалагата, която като някакъв чирак-крадец изтърпява моят любимец Пеперудата - неговият талант и любовта му към миниатюрната живопис неведнъж направо са ме разплаквали.

Старческият ми мозък се умълча в магията на собственото си безмълвие. Някога с тях рисувахме, забравили всичко.

- Те са най-великите майстори на Падишаха ни. Не ги погубвайте.

Доволен, Главният хазинедар се надигна от мястото си, взе от подставката в другия край на стаята свитък, донесе го и, сякаш в стаята бе тъмно, придвижи към мен два огромни свещника - пламъците на тумбестите свещи затрептяха. Бяха онези рисунки.

Как да ви разкажа какво видях, докато ги разглеждах през лупата? Идеше ми да се изсмея, ала не беше смешно. Разгневих се, макар и да не взимах всичко това насериозно. Явно Лелин ефенди бе принуждавал миниатюристите ми да рисуват не както им е присъщо, а както е присъщо на някой друг. Сякаш ги беше карал да рисуват спомени, които не са изживели, и бъдеще, което не биха желали да изживеят. И което бе още по-невероятно - заради тия глупости те се избиваха един друг.

- Гледайки рисунките, бихте ли могли да определите коя от кой миниатюрист е направена? - попита Главният хазинедар.

- Разбира се - отвърнах гневно. - Къде ги намерихте?

- Предаде ни ги Кара - каза Главният хазинедар. -Опитва се да изкара чист и себе си, и покойния си Лелин.

- Него трябва да измъчвате по време на разпита. Трябва да узнаем имал ли е и друга тайна покойният Лелин.