Орхан Памук - Името ми е червен

Влизайки в стаята, си представих с ужас, че съм наклеветен от някой подлец, убедил Повелителя, че в тази рисунка има хулителство, а в онази - насмешка, представих си как, без оглед на възрастта ми, ме подлагат на изтезания. Сега утешаващото пояснение на Главния хазинедар защо Падишахът е заръчал книгата на друг, а не на мене, ми се стори по-сладко и от мед. Изслушах познатата история на книгата, нещо ново не чух. Знаех и клюките: За ерзурумския Нусрет ходжа и, естествено, за разногласията в придворната работилница.

За да не мълча повече, зададох въпрос, чийто отговор прекрасно знаех - кому е била поръчана книгата.

- На Лелин ефенди, както ви е известно - рече Главният хазинедар и добави, гледайки ме право в очите: - Знаете ли, че не е умрял от естествена смърт, бил е убит?

- Не знаех - отвърнах простодушно като дете и млъкнах.

- Падишахът ни е гневен - рече Главният хазинедар.

Заплесът, наричан Лелин ефенди, бе един малоумник. Майстор-миниатюристите му го споменаваха с усмивка, дори с насмешка, защото притежаваше повече усърдие, отколкото познания, повече жар, отколкото ум. Вярно е, на погребението му усетих, че има нещо нередно. Кой ли го е убил наистина?

Главният хазинедар разказа подробностите. Трагедия. Да ни пази Аллах! Кой го е сторил?

- Падишахът издаде заповед - рече Главният хазинедар.

- Държи да бъдат завършени и тази книга, и „Сурнаме“...

- Има и втора заповед - намеси се Главният бостанджъ. -Ако се окаже, че долният убиец е някой от миниатюристите, наредено ни е тоя коравосърдечен Иблис да бъде изобличен. Да бъде наказан за назидание - та никому да не хрумва повече да възпрепятства работата върху книгата на Падишаха ни, както и да убива миниатюристи.

Върху лицето на Главния бостанджъ се изписа вълнение, сякаш си представи как Падишахът ни наказва престъпника.

Явно бе, че малко преди това Падишахът ни е поверил заръките си едновременно и на двамата, бе ги принудил да работят заедно, поради което отсега едва прикриваха ненавистта си един към друг - изпитах към Владетеля обич, нещо повече - възхищение. Млад слуга ни поднесе кафе, седнахме.

Лелин ефенди имал племенник, когото отгледал, той разбирал от рисуване и от книги: Кара. Познавам ли го? Премълчах. Неотдавна напуснал Серхат паша и по покана на своя Лелин се завърнал в Истанбул от границата с Персия (в погледа на Главния бостанджъ се прокрадна съмнение), присъединил се към своя Лелин и научил историята на подготвяната от него книга. Разправя, че след смъртта на Финяга ефенди, Лелин ефенди се опасявал от миниатюристите, посещаващи посреднощ дома му. Кара бил виждал рисунките на майстор-миниатюристите за книгата: Предполага, че някой от тях е убил Лелин и е откраднал рисунката с изображението на Падишаха ни, защото за нея било използвано най-много злато. Младежът не съобщил два дни за убийството на Лелин нито в двореца, нито на Главния хазинедар. И двамата подозираха Кара, който през това време сключил съмнителен брак по документи с дъщерята на Лелин и се настанил в дома му.

- Ако се претърсят домовете на моите миниатюристи и в някой от тях се открие изгубената рисунка, явно Кара ще се окаже прав - рекох. - Аз обаче познавам любимите си чеда от чираци; ни един от моите даровити миниатюристи не е способен на убийство.

- Ще претърсим щателно домовете, земите, леговищата, дюкяните, ако имат такива, на Маслината, Щъркела и Пеперудата - каза Главният бостанджъ, изричайки с подигравателен тон прозвищата, които им бях дал с толкова обич. - Домът на Кара също... - И добави нещо, което бе неизбежно: - Заради сложността на обстановката взехме разрешение от Кадия ефенди, да благодарим на Аллах, за изтезания по време на разпитите. Понеже вече е убит втори човек, близък до гилдията на миниатюристите, всички те - от чираците до майсторите - са заподозрени и към тях ще да се приложи законът за изтезанията.

Запресмятах бързо наум: 1. Разрешението не идва от Падишаха ни, щом се позовават на закона за изтезанията. 2. Според кадията, миниатюристите до един са в кръга от заподозрените, поради наличието на рецидив; ще обвинят и мен като глава на гилдията, тъй като не съм посочил виновника. 3. Преди да получат явното ми или мълчаливо съгласие, едва ли ще подложат на мъчения ръководените от мен миниатюристи, включително любимците ми Пеперудата, Маслината и Щъркела, изменили ми през последните години.

- Падишахът ни желае достойно завършване не само на „Сурнаме“, но и на тази книга, която, едва сега разбирам, е изработена наполовина - каза Главният хазинедар. - Притесняваме се, че изтезанията ще навредят на ръцете, очите, уменията на миниатюристите. Не е ли тъй? - питаше мене.