Орхан Памук - Името ми е червен

- Синко - рече той, - дали пък не съм разбрал погрешно, че твоят Лелин е починал?

От притеснение ли, от чувство за вина ли, ала не намерих сили да отговоря, само поклатих глава. И тук се случи нещо неочаквано: От окото ми се отрони сълза и бавно се заспуска но бузата ми пред разбиращия и смаян поглед на Главния хазинедар. Бях в невероятно състояние - намирах се в двореца, Главният хазинедар, отделил се от Падишаха ни, разговаряше с мене и бях съвсем, съвсем близо до Падишаха ни. От очите мои продължиха да се ронят сълзи, потекоха като из ведро, ала оттова аз не изпитвах никакво неудобство.

- Поплачи си, синко, поплачи си на воля - каза Главният хазинедар.

Разридах се. Въобразявах си, че последните дванайсет години съм възмъжал, че съм станал по-зрял. Ала окаже ли се близо до Падишаха - сърцето на страната ни, - човек неусетно се превръща в хлапе. Не ме интересуваше, че чакащите реда си майстори на сребро и кадифе чуват риданията ми. Вече знаех - ще споделя всичко с Главния хазинедар.

Направо си излях душата пред него. Успокоих се едва когато се убедих, че пред очите на Главния хазинедар преминават моята женитба с Шекюре, трудностите, свързани с книгата на Лелин, тайните на разположените пред нас рисунки, заплахите на Хасан, трупът на Лелин. Разказах му абсолютно всичко, защото усещах с цялото си същество, че само ако се оставя на безкрайната справедливост и грижовност на Падишаха ни, Владетел на света, ще успея да се измъкна от клопката, в която бях попаднал. Щеше ли да разкаже моята история на Падишаха ни, Опора на света, без да ме хвърли в ръцете на инквизиторите и палачите?

- Незабавно трябва да съобщиш за смъртта на Лелин ефенди в придворната работилница - каза Главният хазинедар. - Всички миниатюристи трябва да се явят на погребението.

Изгледа ме, за да разбере дали съм съгласен. Тази съпричастност ме изпълни с доверие и аз споделих с него своите подозрения кой и защо е убил Лелин ефенди и илюминатора Финяга ефенди. Намекнах му за хората на ерзурумския ваиз, които нападат текетата, защото в тях се свири и танцува. Забелязвайки изпълнения с подозрителност поглед на Главния хазинедар, изпитах желание да му разкрия и другите си предположения: Споменах, че е напълно възможно между майстор-миниатюристите, поканени от Лелин за рисунките и орнаментите на книгата, да са възникнали съперничество и завист - хем заради парите, хем заради славата. Казах още, че тайнствеността на книгата сама по себе си би могла да породи съпротива, омраза, интриги. Силно ме тревожеше, както и вас сега, че Главният хазинедар ме подозира. О, Аллах, не искам нищо друго от тебе, освен той да разбере истината.

Настъпи тишина. Главният хазинедар отмести поглед от мене, сякаш се срамуваше от думите ми и скръбта ми, и се вторачи в рисунките върху подставката.

- Тук са девет - каза той. - С твоя Лелин се споразумяхме за книга с десет рисунки. Взе от нас повече златен варак, отколкото е използвал.

- Сигурно безбожникът убиец е задигнал от къщата последната рисунка, върху която имаше най-много позлата.

- Така и не научихме кой ще е калиграфът.

- Покойният Лелин още не бе завършил текста на книгата. Надяваше се аз да му помогна.

- Синко, но нали каза, че току-що си пристигнал в Истанбул.

- Върнах се в Истанбул преди седмица, три дни след убийството на Финяга ефенди.

- Излиза, че Лелин ефенди цяла година е поръчвал рисунки за книга, която не е започвал да пише, така ли?

- Да.

- Той разясни ли ти какво ще разказва тази книга?

- Казваше: Това е книгата, която за хилядагодишнината от хиджра Падишахът ни ще представи на венецианския дож; тя ще показва мощта и богатството на Великия Осман - мечът и гордостта на исляма - и ще всява трепет у венецианците. В нея ще има текстове и рисунки, отразяващи най-ценното и най-характерното за нашия свят. И както във фирасетнаметата [119] Книги за проницателността. - (Бел.прев.) , ликът на Падишаха ни ще бъде в сърцевината на книгата. И когато бъде видяна от венецианския дож, тя - понеже в нея са ползвани стиловете на франкските майстори,- няма как да не пробуди неговата възхита, както и волята му за приятелски отношения с нас.

- Това го знам, но нима най-ценното и неотменимо нещо за великите османци са тия псета и дървеса? - попита той, посочвайки рисунките.

- Покойният ми Лелин казваше, че ще покаже не само богатството на Падишаха ни, а и неговата духовна мощ, както и неговата вътрешна скръб.

- А ликът на Падишаха ни?