Орхан Памук - Името ми е червен

Шекюре беше моя - със сълзите и риданията си аз сякаш приветствах това. Привлякох към себе си ридаещата моя жена и без да обръщам внимание на приближилите се деца, с насълзени очи целунах бузата й с нескрита обич. Усетих през плач, че и бузата й, като нейната мека и топла постеля, ухаеше на бадеми - мирис, познат от детството ми.

После двамата с децата, всички заедно, влязохме при тялото. „В името на Аллах, Всемилостивия, Всемилосърдния!“ - изрекох аз, сякаш не говорех пред вмирисващия се втори ден труп, а пред човек, който бере душа, за да може Лелин да повтори тези думи, преди да умре и да попадне в Рая. Престорихме се, че Лелин е сторил тъкмо това, но незнайно защо, гледайки размазаното му лице и изпотрошената му глава, се поусмихнахме. И тогава обърнах дланите си нагоре и прочетох сура Йа Син - умълчаха се всички. С парче чиста батиста, донесена от Шекюре, много грижовно привързахме челюстта на Лелин, склопихме единственото му здраво око, преобърнахме тялото му на дясната страна - положихме го така, че размазаното му лице да сочи кибла [112] Посоката към Кааба, главният храм на мюсюлманите в Мека. - (Бел. прев.) . Шекюре покри татко си с чист чаршаф.

Допадна ми как с вниманието на лекар момчетата наблюдаваха случващото се в настъпилата тишина. Най-накрая почувствах, че си имам жена, челяд и дом. Чувство, по-силно и от страха пред смъртта.

Подредих рисунките в папка, взех ги, облякох дебелия си кафтан и тичешком напуснах къщата. Разминах се с дочула писъците ни възрастна съседка - запътваше се към нас да сподели мъката ни, хванала за ръка сополивото си внуче, на чието лице бе изписано удоволствие от предстоящото развлечение; направих се, че не забелязвам това и забързах към кварталната джамия.

Мишата дупка, сиреч, „домът“ на имама, изглеждаше позорно дребна до новата представителна и разкошна джамия с огромни куполи и ширнал се двор. Като повечето имами, и този бе разпрострял дома си от студената миша дупка до джамията и не обръщаше никакво внимание, че жена му простира избеляло и бозаво пране между двата кестена в края на двора. Промъкнах се покрай двете злобни псета, които като семейството на Имам ефенди смятаха двора за своя собственост, покрай разгонващите ги с пръчки синове на имама и се уединихме с него в един ъгъл.

Бях сигурен, че след вчерашните развод и сватба не ни е останал обиден, бяхме предостатъчно щедри към него, ала в погледа му разчетох: „Какво има пак?“

- Лелин ефенди почина тая сутрин.

- Аллах да му дава покой и да иде в Рая! - рече той добродушно.

Нали уж си бях дал дума да загърбя напразните притеснения - защо трябваше да добавям „тази сутрин“? Мушнах в ръката му един алтън. Помолих го да отправи сала [113] Призив към заупокойна молитва. - (Бел.прев.) преди езана и да уведоми брат си, та да научат всички в квартала за кончината.

- Брат ми има полусляп приятел, с него хубавичката ще умием покойника.

Не бе никак лош вариантът Лелин ефенди да бъде умит от полуслепец и полуглупец. Казах, че погребалният намаз ще се извърши по обед, ще дойдат хора от двореца, от придворната работилница, от медресетата, от други високи места. Дума не споменах за премазаното лице и разбитата глава на Лелин ефенди. Прекрасно разбирах, че този проблем може да бъде разрешен само от най-високо място.

Тъй като парите за поръчаната на Лелин ефенди книга бяха предадени от Падишаха ни чрез Главния хазинедар, трябваше да съобщя за смърта на Лелин първо на него.

За целта трябваше да се вмъкна в двореца, ето защо се отбих при роднината на покойния си баща - тапицер в шивачницата срещу портата Соукчешме. Целунах осеяната му със старчески петна ръка. Споделих необходимостта да се видя с Главния хазинедар и го помолих за съдействие. Поизчаках го малко, заобиколен от чираците с бръснати глави, съшиващи диплите на пъстро копринено перде, сетне той ме прикрепи към заместник-главния шивач, който тъкмо щял да посещава двореца по някаква си работа, свързана с техните сметки. През портата Соукчешме излязохме на площад „Алай“, минахме край придворната работилница срещу „Света София“ и за мой късмет не се появи никаква възможност да съобщя на миниатюристите за убийството.

Площад „Алай“ както винаги бе шумен и без да е многолюден. Нямаше я опашката от просители пред вратата на емина [114] Емин - чиновник, назначен от администрацията да контролира и ръководи отдадените под аренда имоти и приходи, интендант. - (Бел. прев.) , както ставаше в дните, когато заседаваше Дивана, пусто бе и край хамбарите. И все пак като че ли се долавяше някакво непрестанно бучене, идещо вероятно откъм дърводелната, откъм фурната, откъм прозорците на болничната стая, откъм конюшните с конете и конярите пред Втората порта [115] Портата на поздрава (Бабюсселям), построена през 1524 г. от Сюлейман Великолепни. В нейните кули затваряли осъдени на смърт. - (Бел. прев.) , чиито конични кули гледах през кипарисите с възхита. Изпитах странно безпокойство, обяснявах си го с това, че само след миг ще да мина за пръв път в живота си през Втората порта, през Бабюсселям.