Орхан Памук - Името ми е червен

Дори не успях да съсредоточа погледа си към кътчето до вратата, където, както разправяха, в постоянна готовност стоели палачите, не успях и да прикрия вълнението си от вратарите, вперили очи в топа драпериен плат, който носех, за да изглеждам като помощник на шивача.

Още с встъпването ни на площада пред Дивана, дълбока тишина обгърна всичко наоколо. Долавях дори гръмката пулсация по челото си, шията, вените. Мястото, за което толкова бях слушал от хората, посещавали двореца, включително от Лелин, се ширна пред мен като многоцветна, прелестна градина, подобна на Райската. Само дето не изпитах щастието, каквото би трябвало да изпита стъпващият в Рая, а страха и смирението на един нищожен раб на Падишаха ни, който, извън всяко съмнение, бе опората на света. Прехласнах се по разхождащите се сред зеленината пауни, шуртящите чешми и прикрепените със синджири към тях златни чаши, чавушите с копринени одежди, безмълвно сновящи така, сякаш изобщо не докосваха земята, изпълваше ме истински трепет, че мога да служа на Повелителя. Стисках под мишницата си недовършените рисунки - готов бях на всичко, само и само да довърша тайната книга на Падишаха ни. Вперил очи в кулата на Дивана, която отблизо предизвикваше повече страхопочитание, отколкото възторг, крачех подир шивача, без да знам как ще постъпя.

Мълком, водени от дворцовия вратар, минахме покрай Дивана и Хазната с боязън, изпитвана в сънищата. Имах усещането, че всичко ми е познато, че съм го виждал и преди.

През масивна порта влязохме в помещението, известно като старата зала на Дивана. Под огромния купол чакаха майстори с платове, кожи, сребърни ножници и сандъци от седеф. Това бяха все майстори на боздугани, на ботуши, на сребро и кадифе, гравьори на слонова кост и майстори на удове от ехли харефа [116] Групата на занаятчиите, задоволяващи потребностите на двореца. Броят им при различни султани варирал между двеста и четиристотин души. - (Бел. прев.) на Падишаха ни. Чакаха пред вратата на Главния хазинедар във връзка с дневните си разчети и закупуването на материали, понеже влизането в Ендеруна [117] Сградите, в които се помещават вътрешните служби на двореца, включително и харемът. - (Бел. прев.) бе забранено. Слава на Господа, сред чакащите нямаше ни един миниатюрист.

Зачакахме и ние. По някое време се поизвиси гласът на секретаря на хазната - упорито повтаряше, че в сметките имало грешка, а пък някакъв майстор ключар почтително му отвръщаше. Гласовете твърде рядко надвишаваха шепот, тъй че плясъкът от крилата на гълъбите в двора отекваше в купола по-отчетливо от всички прошения за пари и имоти на занаятчиите.

Когато дойде и моят ред да вляза в куполообразната стаичка на Главния хазинедар, заварих там само един секретар. Без всякакво бавене му изложих, че трябва да докладвам пред Главния хазинедар по важен въпрос, свързан с книгата, заръчана от Падишаха ни, останала недовършена, тъй като се бяха постарали работата по нея да бъде преустановена. Показах му рисунките от книгата на Лелин и хъмкащият секретар, предусетил, че нещата са сериозни, облещи очи. Виждайки как се смути от странността и предизвикателността на рисунките, изрекох името и прозвището на Лелин, разясних какво е трябвало да изработи и добавих, че тъкмо заради тези рисунки е бил убит. Говорех задъхано. Защото върнех ли се от двореца без да съм стигнал до Падишаха ни, прекрасно съзнавах, че аз ще съм обвиненият за зловещото положение, до което бе докаран Лелин.

Бях вир-вода, когато секретарят тръгна да известява Главния хазинедар. Знаех от Лелин, че не се е отделял от Падишаха ни, че му е застилал дори молитвеното килимче и е бил посветен в тайните му - щеше ли обаче сега заради мен да излезе от Ендеруна? Невероятно бе дори и само това, че вестоносецът влезе заради мене в Ендеруна, в сърцето на двореца. Къде ли в момента е Падишахът ни - в някой крайбрежен дворец, в харема - и дали Главният хазинедар е при него?

Мина доста време преди да ме поканят вътре. От смут не успях и да се уплаша. Разтревожих се едва след като зърнах израза на дълбоко уважение и възхита, изписан върху лицето на стоящия до вратата майстор, изработващ кадифе. А когато се яви той, направо се побоях, че няма да мога да изрека и дума. На главата му имаше серпуш [118] Така са наричали различните видове шапки в Османската империя. - (Бел. прев.) с ширит, какъвто серпуш можеха да носят само везирите и той - Главният хазинедар. Секретарят пое от мен рисунките, подреди ги върху една подставка и той ги заразглежда. Треперех, сякаш ги бях рисувал аз. Целунах края на дрехата му.