Делиян Маринов - Последните българи

— Моля ви! — изкрещя някаква жена, явно излязла от опияненото си състояние.

Друга до нея започна да пищи, а някакъв едър мъж с лъщящо теме ридаеше, сгушен между двете. Дядо Атанас потърси с поглед и най-после успя да фиксира откъде звучи цялата отвратителна музика. Следващите куршуми се забиха в огромните колони, окачени на една от стените. Последва пращящ звук, след който музиката рязко спря. Останаха само звуците, които издаваха хората в залата. Внезапният покой като че ли дойде леко отрезвяващо дори за дядо Атанас.

Той презареди оръжието си. Ефектът от алкохола започваше полека да отшумява. Вдигна предизвикателно карабината и отново я насочи към хората.

— Покажи се, страхливецо! — изкрещя. — Къде се криеш?

— Спрете, моля ви — продължаваше да хлипа младата жена пред него.

Атанас погледна към нея. Беше на не повече от двадесет години. Колкото собствената му внучка. Тялото й — в драскотини и синини. Лицето й, ако не беше покрито с вече размазващ се грим, можеше да мине за хубаво. Под очите ясно личаха дълбоки тъмни кръгове, а косата й беше смачкана. Момичето се влачеше като гол охлюв по земята.

Отново огледа цялата мръсотия по пода. Бутилки, спринцовки, разпилени дрехи и храна. Старият мъж не беше глупак. Схващаше какво се е вихрило в къщата цял ден.

За него момичето беше съсипало не само младостта, но и живота си. Какво ли я беше накарало да пропадне до тази дупка? Да се забърка с тези хора. Всъщност това нямаше значение. Мисълта, че неговата Диляна може да стигне до това положение, го отврати до дъното на душата му. Ако не…

Дядо Атанас насочи карабината срещу момичето и дръпна спусъка. Един. Два. Три. Четири пъти.

— Какво искаш, бе! — чу се вик от края на залата.

Изпод една от масите се надигна среден на ръст младеж, гол до кръста. На главата му имаше огромен лилав перчем. Дядо Атанас знаеше много добре кой е този човек.

— Педераст! Показа се, а! — изкрещя старикът и скочи на пода, насочвайки се към дръзкото момче.

Докато презареждаше оръжието си, осъзна, че не са му останали много патрони.

— Няма да се измъкнеш жив от тази къща! Татко като се върне, ще те изкорми, чуваш ли?

Дядо Атанас вече беше до него. Младежът едва се държеше на краката си. Дишането му изглежда бе затруднено, а лицето му — налято с кръв. Старецът вдигна карабината, обръщайки я светкавично, и удари момчето с приклада.

То падна на земята, а старецът захвърли пушката, хвана за облегалката най-близкия стол, вдигна го и започна да нанася удари с него. Поваленият младеж опита да се защити, но без успех. Старецът го удари още няколко пъти и захвърли стола в стената.

В това време, се чу някаква суматоха отвън, която се пренесе във вътрешността на къщата. Нямаше много време. Трябваше да действа.

Вдигна отново карабината и се вгледа в лежащото момче. То все още беше в съзнание, а лицето му бе изкривено от ужас.

Сега или никога.

Дядо Атанас затвори очи.

Осъзна, че звукът от гайдите е започнал да отшумява.

Синът на Радоев беше пред него, напълно безпомощен. И дядо Атанас щеше да отнеме живота му.

Спомените заляха отново разгневения мъж. Епизодите от миналото му се завъртяха и го отведоха в онази ранна утрин, преди пет години, когато му донесоха ужасяващата вест.

Синът му, снахата и внучката бяха катастрофирали. Двамата бяха починали на място, а след няколко седмици борба, детенцето, обичната му Диляна, бе оцеляла, но остана наполовина парализирана за цял живот.

Сега пред него стоеше виновникът за злополуката. Неконтролируемият и нахакан син на мафиота, който така и не беше поел вината за случилото се, макар че всички в селото знаеха, че той е бил зад волана на бясно движещата се кола.

Чувствата стягаха дядо Атанас за гърлото.

— Аз съм вашата орисия! Аз съм Етрополският Балкан и това е моят гняв!

Не почувства и капка милост, докато изпразваше карабината в лежащото момче…

Група от десетина облечени в черно мъже, въоръжени с пистолети и автомати, влетя в залата. Зад тях тромаво, подпиращ се на бастунче, се движеше прегърбен възрастен мъж, облечен в смокинг…

Радоев беше излязъл по-рано от имението и бе потеглил към града. Бе обещал на сина и специалните си гости още свежа девическа кръв. Беше намерил перфектните момичета, които да задоволят потребностите на бизнес партньорите му в тази празнична вечер.

Докато паркираха джиповете си в двора, Радоев и охранителите му усетиха, че нещо не е наред. Още не бяха излезли от возилата си, когато чуха виковете и изстрелите вътре. За закоравелия петдесетгодишен мафиот, участвал в множество улични схватки и преживял атентати, беше съвсем ясно какво се е случило.