Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

А Бронка пак била бременна. Симкината еврейска душа, калена в хилядолетните изпитания на врялата и кипяла диаспора, барабар със собствения й опит от две изселвания, не могла да издържи на подобна мистерия: дъщеря й раждала всяка година, а помен от мъж нямало. Симка изнемогвала и започнала да попийва.

В килера било толкова тясно, че Симка с двете деца спяла на знаменития си пухен дюшек, а Бронка си опъвала походно легло в кухнята край вратата на килера и спяла там, вързана за крака с въже, което Симка, без някога да е чела Бокачо, стискала с твърда ръка. Третата Бронкина бременност, която всички забелязвали вече, не могла да приспи безплодната майчина бдителност.

Гришка, новият син на Бронка, се родил на рождения й ден, когато навършвала седемнайсет години. За разлика от големите си братя той бил болнав и ревлив. Не слязъл от ръцете на Бронка, докато не направил годинка. Той движел нелепо ръчички, кривел сърдито уста и влязъл под кожата на Симка.

Големите — Юрка и Мишка, се въртели по цял ден в кухнята, докато един ден старичката Кротова не заляла Мишка с тенджера вряла супа. Оттогава Бронка не ги пускала в кухнята и когато времето било лошо, те стояли в стаята у стария Попов, който им изрязвал от черна хартия цял свят, заселен с чудновати безименни животни, четял им в лош превод приказки от Андерсен и не проявявал никога нито умора, нито раздразнение.

Най-малкият постепенно се съвземал, макар че проходил късно — на година и половина, и малко изоставал в развитието. Бронка се занимавала много повече с него, отколкото с големите, но многото грижи по децата не й попречили, като му дошло времето, да забременее. Тази й детеродна способност вече престанала да учудва съседите. А Симка започнала да смята раждането на поредния си внук за също толкова неизбежно, колкото и смяната на сезона.

Последният син на Бронка, Сашка, бил от същия мургаво-сивоок образец, родил се малко преди старият фотограф да почине и в деня на погребението Симка, Бронка и четирите деца след кратка панихида и голям кухненски скандал, който избухнал във връзка със самоволното нанасяне на Симкините потомци в бившата стая на Попов, влезли и заживели в нея като царе.

Още първата вечер пийналата Симка викала в кухнята по Бронка, която миела на чешмата детските шишенца — за четвъртото не й дошло мляко.

— Уличница си ти, Бронка, уличница! От млада съм сама заради тебе! Да не мислиш, че не можеше да си намеря мъж? Раждай, раждай, не се притеснявай! Виж на осемнайсет квадрата колко дребосък от тоя може да натръшкаш още! — плачела тя и бършела сълзите от лицето си.

Бронка трепнала, шишенцата издрънчали в металната мивка. Ръцете й се дигнали нагоре, тялото се изметнало и тя паднала на циментовия под.

По-нататък Бронка мирясала. Най-малкият станал на годинка, че на три, Юрочка вече тръгнал на училище — същото, от което навремето били изгонени с майка му. Училището вече не било разделнополово, а смесено. Момичетата носели гимназиални униформи, момчетата се стрижели нула номер и само някои — бохеми и бунтари, които от малки се били обрекли да се противопоставят на обществото, ходели с прозирни като рибя опашка алаброси. Учителите на Юрочка били същите, които учели, но на нищо добро не научили безпътната му майка.

Бронка се хванала на работа в една хлебарница като чистачка. Хлебарницата имала фурна и освен заплатата Бронка получавала и колкото хляб изяде, та от тази надбавка четирите й момчета растели до един едри и здрави. Дори болнавият Гришка ги настигнал, всичките се изравнили и заприличали на деца от един и същи баща.

Между връстниците на двора командвали те, а и можело ли някой да излезе насреща на братската фаланга. От време на време горното прозорче се отваряло и Симка се провиквала с дрезгав глас:

— Юрка, Мишка, Гришка, Сашка, прибирайте се! — В гърления й вик се дочувала някаква смешна музика. Сега Симкиното славолюбие се подхранвало от тези изключителни момчета, които излезли толкова добри, толкова талантливи — слава Богу! — и толкова умни — ах, Боже мой! — и здрави — пу-пу, да не им е уроки!

По-нататък дошли нови времена. И май всичко тръгнало тъкмо от Котяшкино село. Говорело се, че ще го събарят. Симка, която навсякъде се вре, се уредила овреме като чистачка в райизпълкома. Дошла някаква комисия, измерила й стаята повторно и излязло, че не е осемнайсет квадрата, а седемнайсет и осем, на човек се падало под три метра и те първи, преди още другите да почнат да се изнасят, получили тристаен апартамент.