Людмила Улицка: Сонечка. Бедни роднини

Зинаида седеше като замръзнала. Устата отворена, очите разкривени, тя слушаше думите на Катя и не ги чуваше, но смисълът влизаше в нея по някакъв чудноват начин — през кожата ли, през въздуха ли.

— За сравнение, за пример или за утеха, не знам как да го кажа — обясни Катя. — Хората са лоши, много се кефят да видят, че някой е още по-зле от тях. Виж например, има разни известни артистки, красавици, продават ги в будките, целите цветя и рози, само като я погледнеш някоя такава, и ти призлява — няма, няма справедливост. Но когато от една страна е артистката, а от друга — сестра Евдокия на разтегателното легло… Ще се замислиш! Където те е сложил Господ, там стой! А, викам си, чудесно! Ето моето място: саката, стоя пред храма, минават хора, всеки ме поглежда и си казва: слава Богу, че краката ми са здрави и не протягам тук ръка! А друг ще го загризе съвестта, ще се сети, че е неблагодарник за всички благодеяния Господни. Виж просяците, Зина, те само за едно ламтят — да скубят пари. А истинският бедняк, Зиночка, е Божи човек, служи на Господ! Той е избраният народ — бедният!

… Зина потъваше в полусън. Очите й бяха отворени, но тя не виждаше Катя, не чуваше думите й. Имаше чувството, че седи на земята, краката й са тънки, със слънчев загар, наоколо са пръснати безброй мънички синкави и лилави цветчета, леко изсъхнали, но невероятно ярки. Листата и стъблата леко боцкаха босите й крака, но с весели бодежи — като газировката на лимонадата, тя стана и тръгна направо по цветята, а земята беше малко подскоклива, краката й сякаш бяха направени от нещо по-твърдо от несигурната земя, по която вървеше…

А Катя говореше, говореше, но думите й ставаха все по-тихи, по-бързи и неразбираеми.

— И сега Го славим. Той ни праща болести, а ние Го славим! Той ни праща бедност — ние Го славим! Всякое дихание да хвали Гос… — така насред дума Катя положи глава на карираната мушама. Голямата мъжка китка на дясната й ръка лежеше на масата, другата й ръка висеше и оттичаше с тъмна кръв.

А Зина все вървеше през ярките бодливи цветчета, отстрани иззад голям камък излезе майка й със синята жилетка с избродирани на раменете вълнени цветчета, но Зина знаеше, че цветчетата са от зелената, китайската. Мама вървеше на верев, ала непрестанно идваше към Зина, махаше й с ръка и се усмихваше, и беше млада.

Нова икономическа политика в Съветска Русия след революцията и периода на военен комунизъм (1921–1928 или 30-те). — Б. пр.

Религията задължава омъжените еврейки да ходят с перука или кърпа (или и двете), защото непокритите коси на семейна жена свидетелстват за разпуснатост. — Б. пр.

Elsevier — фамилия холандски издатели; печатат книги в малък формат, наричани елсевири. — Б. пр.

Така са означавали в Рим, по-късно и във Византия, враждуващите партии в цирка (гладиатори). Марк Аврелий, „Към себе си“, прев. Богдан Богданов. — Б. пр.

Начално религиозно училище. — Б. пр.

Джорджо Моранди (1890–1964) — италиански живописец и график. — Б. пр.

Букв. „епикуреец“ — така се наричат в еврейската традиция просветените свободомислещи, без думата непременно да се свързва с чувствените наслади и удоволствията. — Б. пр.

Тора (Петокнижие), Невиим (Пророци) и К[е]тувим (Писания) са трите части на Танах — Стария завет (тоест Библията, тъй като евреите не признават Новия завет). — Б. пр.

Пушкин, по прев. на Симеон Владимиров. — Б. пр.

Толстой, „Война и мир“ (думи на Пиер Безухов за Наташа Ростова). — Б. пр.

Обединение на творческия авангард около Е. Кропивницки. (Създава се, след като художникът Оскар Рабин се заселва в барака на гара Лианозово — 1958 г.) — Б. пр.

Заглавия на книги съответно от Бунин и Тургенев. — Б. пр.

По името на с. Жостово (днес Митищенски район, Московска област), където се произвеждат — метални подноси с декоративна обемна маслена живопис: най-често плодове, гирлянди, букети на черен или цветен фон. — Б. пр.