Людмила Улицка: Сонечка. Бедни роднини

Два тънкокожи есенни пъпеша се изтърколиха в ръцете му.

— Искаш ли някакво лекарство? Ей сега… — изломоти той смутен.

— Ах, какво ти лекарство — великолепно и снизходително рече Гуля. — И Сан Санич най-после разбра, че е в капана…

Ладията потегли и в същия миг Сан Санич почувства, че всичките надути, префърцунени и бездиханни комплименти, които ломотеше преди половин час, са самата свята истина.

Джулиетка драсна с костените си ноктенца от кадифената възглавница до фотьойла, скочи на него и се настани, втренчила черни оченца в тънките бели крака на стопанката си.

В шест без четвърт щракна секретът на Гулината стая — тя изпрати Сан Санич до вратата. Бяха еднакви на ръст — дългокраката Гуля и набитият Сан Санич с дебелото зимно палто. Тя бутна закачалката, събори пръчката с парцала, подпряна до съседската врата, целуна го по челото и каза с неочаквано висок и гръден глас:

— Благодаря ти, Шурик!

— За кое? — тихо попита Шурик.

— За всичко! — тегли трагичната черта сияйната Гуля.

… Три дни не вдигна от овалната масичка двете зелени чаши. Идваха приятелки. Тя ги настаняваше на фотьойла, сочеше чашите и морно обясняваше:

— Трябва да ти кажа, че на наша възраст любовните игри са прекалено уморително занимание — правеше пауза и продължаваше небрежно: — Любовникът ми беше тук. Млад. Така се изтощих, че нямам сили да измия чашите.

Повдигаше със средния си пръст клепача, който последните години малко беше паднал, и внимателно следеше лицето на приятелката си да не изпусне и това последно зрънце от неочаквано споходилия я празник.

На седми октомври, точно преди деня на Сергий Радонежки, Зинаида довлече до черквата желеобразното си скръбно тяло, стичащо се на вълни надолу, и спря на ничия земя, където вече нямаше сергии, а още не почваше черковният парапет, край който се навъртаха просяците.

Беше минал един месец, откакто погреба майка си, погребалните пари, заделени от майка й, свършиха, още осемнайсет рубли се наложи да додаде за помена от инвалидната си пенсия. Зинаида не умееше да се оправя с парите, майка й купуваше всичко, докато беше на крак, а като се разболя, животът се обърка и закъсаха с храната. Преди да умре майка й, Маря Игнатиевна от втория етаж носеше ту супа, ту нещо друго, но майка й умря, Маря Игнатиевна спря да идва при Зинаида, защото се обиди: искаше да вземе китайската жилетка на майка й, а Зина не я даде, не й се откъсна от сърцето. Не за да остане за нея — Зина не можеше да носи дрехите на майка си, майка й беше суха като хлебарка, дребна, а Зинаида беше с такава обиколка, че не влизаше през трамвайните врати. Но не даде жилетката, защото й беше спомен от майка й — в китайско зелено, с облечени копченца и бродирани вълнени цветчета на раменете.

Имаше и една друга, синя, но и нея вече я нямаше, защото майка й поиска да я погребе със синята. Беше зиморничава, боеше се от гробищния студ и поиска да бъде погребана със синята жилетка и с вълнени чорапи. Зинаида изпълни всичко заръчано и за Маря Игнатиевна нищо не остана, та я беше яд.

Освен това майка й заръча Зинаида да се осланя на Богородица и щом свършат парите, да върви при храма и там да стои: „Добри хора ще ти помогнат в името на Богородица.“

И сега Зинаида беше дошла и стоеше. Стоенето я измъчваше още повече от ходенето, тя смяташе, че главната й болест е в краката, макар участъковата лекарка да казваше, че е в надбъбречните жлези.

Две просякини седяха на сгъваеми столчета до парапета на черквата, но такова столче не можеше да й свърши работа, нямаше как да я издържи.

Беше обула меки плъстени пантофи, срязани отпред, вкъщи имаше към тях и галоши за мокро време. Майка й беше й оплела чорапи, широки, от селска вълна, носеше и анцуг — никакви други чорапи не ставаха за отеклите й крака. Отгоре беше с нова огненоръждива трикотажна роба и с хубава блуза — от неблагоразумие си беше облякла най-хубавите дрехи, както ходеше в поликлиниката, защото излизаше сред хора.

Стоеше така, край нея минаваха старици и по-млади жени — с чанти, имаше и няколко съвсем млади, но никой нищо не й даваше. Очевидно стоеше по някакъв погрешен начин или на погрешно място. Мина половин час, краката й пламнаха от болка, а и много огладня — сети се, че в бюфета има пакет юфка. И бавничко се запъти към къщи в недоумение, че майка й я беше излъгала — или тя самата беше в грешка: никой не й даде нищо за увреждането й в името на Богородица.