Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

Срещата биваше приключена. Анна Марковна изпращаше гостенката до антрето, целуваше я сърдечно по боядисаната буза. С чувство на облекчение, което малко унижаваше искрената й любов и безмерно уважение към братовчедката, Ася слизаше почти на подскоци от втория етаж, емваше се с леки тънки крака към Садовое колцо по Долгоруковская и точно след четирийсет минути беше на Костянски персулок у приятелката си Маруска Фомичова.

Тя редеше скъпите подаръци на опряната до влажната стена паянтова маса. Поколеба се за миг над камилските ръкавици, но ги сложи, а големия сив плик пъхна под купчината кърпено бельо.

— Виж ти, Ася Самолна, как ме глезиш само — бърбореше омачканата полупарализирана старица.

И Ася Шафран, нашата слабоумна родственица, цялата сияеше.

Както разказваше впоследствие Анна Марковна, Симка била изхвърлена в московския двор от вълната на някакво преселение още преди войната. Файтонджията я стоварил — кльощава, дългоноса, с усукани около тънките крака чорапи и големи мъжки обувки, и с ругатни си заминал. Без да пада по-долу, викайки и размахвайки ръце като вятърна мелница, Симка останала насред двора с имуществото си: един огромен пухен дюшек на петна, две възглавници и малката Бронка, която притискала до гърдите си по-малката възглавница, която била в розов калъф и приличала на умряло прасенце.

Като се нанесла в кухненския килер, за голямо съжаление на останалите наематели, и по този начин ги принудила да приберат по стаите си вехториите, които държели там — предимно пробити легени и корита, тя не събудила топлите чувства на бъдещите си съседи, обитатели на една от най-вехтите постройки в сложно застроения двор.

Операцията обаче се ръководела от домоуправителя Кузмичов — еднорък негодник и доносник, и всички си траели. Какъв му бил келепирът на Кузмичов да настанява Симка в килера, не се разбрало, но не ще да е било заради хубостта й. Явно успяла е да го забаламоса, на което, както се видяло, била голям майстор.

Симка измила пода на килера с обществения парцал — с професионална нежност и твърдост го държала в жилестите си ръце, — сложила върху вестници на изсъхналия под дебелия си пухен дюшек и се обърнала към една съседка с основния въпрос:

— Да ви питам, Мария Василиевна, къде по принцип живеят интелигентните хора тук?

Мария Василиевна мълниеносно прозряла накъде клони и я упътила право при Анна Марковна; няколко минути по-късно Симка седяла пред бяла покривка, държейки в ръка кобалтовосиня чаша със златен кант, а горката Анна Марковна, издокарана със сребристо-къдрава прическа, толкова съчувствено кимала с глава, че провисналият крайчец ту на едното, ту на другото й ухо припламвал със синя светлинка, и пресмятала колко и какво трябва да даде на просителката и как едновременно да се предпази от ежедневните покушения на простодушната нахалница.

Изтънченото взаиморазбирателство било пълно, тъй като, докато разказвала частично измислените си нещастия, Симка виртуозно заобикаляла истинските събития, като оставяла ту празно място в текста, ту черни следи на задрасканото от цензора, а Анна Марковна тактично не задавала въпросите, които биха могли да нарушат приблизителното правдоподобие на повествованието. Достоверен бил само фактът, че след като погребала мъжа си, Симка избягала от домораслия Сион, разположен на бреговете на Амур, без да се съобразява с пречките от страна на властите, началниците и небесните сили.

Един ден Симка си излязла от Анна Марковна с малка зестра, в която имало всичко — от примуса, та до последното копче. Едновременно с това й било дадено да разбере, че в случай на нужда може да потърси помощ, но чая няма да си пият заедно. Това я задоволявало напълно.

Колкото и да е странно, тя се включила бързо в обществения живот. Дворът я приел, като оценил хапливия език и абсолютно новия вид скандалджийство — с нюанс на добродушие и с готовност и в най-върлата съседска междуособица да се разсмее звънливо, обхванала с ръце гръдния си кош, чието най-издадено място била мощната и костелива като на стара кокошка гръдна кост, карайки рогатия възел на вързаната над челото й кърпа да се тресе.

Ако не полет, в кариерата й се забелязвал най-малкото напредък: тя си оставала прислужничка, но от кантората на домоуправлението най-напред се преместила в заводоуправлението, а по-късно, непосредствено преди войната, и в Наркомздрава.