Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

В работата била страстна и неуморна: работния си ден започвала в държавната служба сутрин в шест, след това бързала да се прибере, да нахрани дъщеря си, а после да чисти общите помещения в, кажи-речи, половината апартаменти на съседната, строена в началото на века и заселена с итееровци, прилична сграда. Така сутрин от пет, та до късна нощ не подвивала крак и живеела не по-зле от другите.

Най-интересната черта на Симка било прекомерното й славолюбие. Тя не спирала да хвали парцала си за дъски, шит от кеневир екстра качество; когато пролет изнасяла да проветри огромния си пухен дюшек, тя така се надувала от гордост, като че ли на въжето пред нея се поклаща най-малкото самурено палто; превъзнасяла покойния си съпруг — най-добрият сред покойниците; дори пълната липса на зъби в устата си имала за доста интересен факт, достоен ако не да възхити, то поне да смае.

Главното, което я въздигало над останалото човечество, била дъщеря й Бронка, която растяла неусетно, легнала по корем на перваза на приземния прозорец, откъдето наблюдавала сезонните промени на люляковия храст и вечно оръфаните панталони на момчетата, които претичвали покрай прозореца да търсят литналата нанякъде дървена пойна птичка.

И действително Бронка била изключително, замесено от друго тесто същество: е въздушна балетна походка, опънат като тетива гръбнак и отметната назад глава. От майчиното нахалство в нея нямало и помен. Гледала винаги нагоре или встрани. Първа се хвърляла в очи червеникавата, растително-буйна коса и ниското, очертано сякаш с изискани фигурни скобки чело и едва след това, само ако се вгледаш внимателно, проличавала останалата й красота, сглобена от дребни неправилности: едва-едва издадени прозрачнобели предни зъби, леко повдигната горна устна и толкова големи светложълти очи, които сякаш притискаха основата на носа и стигаха чак до слепоочието. Към всичко това се прибавял чаровно-сънливият израз на лицето, като че ли току-що е отворила очи и се мъчи да си спомни избледняващия сън.

На една групова училищна снимка от четирийсет и седма година дванайсетгодишната Бронка не гледа в обектива. Тя се е обърнала и се вижда само част от бузата и дебелата й плитка, завита на кравай над ухото.

Разделното обучение било въведено вече, но униформите още не били задължителни.

Облеклото им било разнообразно, но опитното око би уловило една обща особеност: всички носели преправяно, комбинирано и обръщано.

Впрочем две от момичетата са с престилки старорежимна кройка. Това са Бронка и внучката на Анна Марковна, предана до гроб на гимназиалните представи за света, заслужаващи дълбоко, но закъсняло уважение. В съответствие с идеалите на баба си Ирочка е с тъмна рокля и бяла якичка, имитираща бъдеща униформа, Бронка — с вълнена блузка и сатенени ръкавели. Децата са дребни и недохранени, дебели няма. За нарушенията в обмяната на веществата се разбра по-късно, когато времената станаха по-сити и нямаше купони. Под престилката на застаналата в профил Бронка се забелязва добре оформено хълмче.

След две години, в седми клас, Бронка била отстранена с позор от училище в едва ли не последния месец на бременността. Колкото и да е смешно, класната й ръководителка, Клавдия Дмитриевна, стара мома с кръгло черно гребенче на темето, забелязала бременността на Бронка преди врялата и кипяла Симка.

Симка била извикана в училище и уведомена.

Тя проверила и се убедила.

Писъците и виковете й оглушили претръпналото към всичко Котяшкино село — както поетично се казвал дворът. Освен проклятия на общодостъпен руски и слаборазбираем еврейски, звуковата партитура на развилото се в Симкиния килер действие включвала всевъзможни вокализми на „аа“, „оо“ и „уу“, звънтене на стъклени и гръмолене на метални съдове, трясък на мебели и плясък на шамари. За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че Бронка не издавала и звук, което в края на краищата толкова разтревожило съседите, че те нахлули вкупом, напръскали Симка с вода, извели пребледнялата и абсолютно безчувствена Бронка, а след това един по един и хорово започнали да внушават на Симка, че това е божа работа, на всеки може да се случи и да не се отчайва толкова.

Анна Марковна отишла самоотвержено на прословутата родителска среща вместо дъщеря си — жена с деликатно здраве, на която й идело да повърне, щом наближи училището, и на въпроса на Ирочка за Бронка отговорила сухо, че Бронка ще има бебе и повече няма да ходи на училище. От това как свила устни, станало ясно, че интересни подробности около биографията на Бронка от нея няма да се чуят.