Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Лично тя трябваше да взема решения самостоятелно и едва ли не ежедневно: принуждаваше я чувството за изграждане на живота й. Родителите й се разделиха скоро след пристигането си в Израел. Засега баща й живееше в Реховот, щастливо се занимаваше със своята наука и пак се канеше да замине за Америка — новата му съпруга беше американка и самият той сега беше увлечен по организирането на кариерата си на Запад. Интересно беше как той за година и половина-две се превърна от вял интелигент в енергичен прагматик.

Майка й, напълно излязла от релси заради непредвидения развод — през целия им съвместен живот тя, както се казва, го бе водила за ръчичка и беше сигурна, че ако тя не го подкани, той няма и да закуси или да си закопчае панталона, ще забрави да отиде на работа, — беше в състояние на депресивна обърканост, с което дразнеше Лиля. Тя воюваше с майка си, доколкото можеше, и в края на краищата, след като завърши улпана в Тел Авив, се записа в Техниона. Това също беше силна крачка: тя изостави предишните си намерения да учи филология, зае се с програмиране, смятайки, че с тази професия по-скоро ще си извоюва независимост. Затрупа я цяла лавина математика, към която тя никога не бе изпитвала ни най-малко влечение, и беше принудена да се заеме с учене, което дисциплинира мозъка — едно, както се оказа, твърде трудно занимание.

Живееше в общежитие, делеше една стая с момиче от Унгария, в съседната живееха румънка и мароканка. Всички те, разбира се, бяха еврейки и единственият общ за тях език беше ивритът, който тепърва овладяваха. Всички те остро изживяваха възроденото си еврейство и настървено учеха: за себе си, за родителите си, за страната.

Приятелят на Лиля Арие — именно той я бе примамил да се запише в Техниона — също учеше тук, вече в четвърти курс. Беше вече зрял, изкарал казармата младеж, влюбен в нея до уши от пръв поглед. Много й помагаше в ученето, беше стабилен, непознаващ съмнението сабра, тоест евреин от непозната за Лиля порода. Набито момче с яки нозе и големи юмруци, той мислеше бавно и беше упорит, но и романтик, и ционист, потомък на първите пристигнали тук от Русия в началото на двайсети век заселници.

Лиля го въртеше на малкия си пръст, прекрасно осъзнавайки и силата, и ограничеността на властта си. Бяха решили следващата година да си наемат обща квартира, което за Арие означаваше женитба. Лиля малко се страхуваше от тази перспектива. Той много й харесваше и всичко, което не бе се случило навремето с Шурик, се получи прекрасно с Арие. Само дето Шурик й беше близък, а Арие — не. Но кой е казал, че за съпруг трябва да избираш именно близък човек… Ето например родителите й — по-близки хора не може да съществуват, двамата мислеха хорово, обаче се разделиха…

Лиля не кроеше дългосрочни планове: краткосрочните просто я затрупваха. Но все пак пишеше писма на Шурик — поради руската, отслабваща с годините потребност от общуване, проникващо до слабините.

Отново застрашително приближаваше Нова година и отново Шурик и Вера се почувстваха сираци: бабиното отсъствие ги лишаваше от Коледа, от детския празник с елхата, френските коледни песнички и курабийките с късмети. И беше ясно, че тази загуба е невъзвратима и коледното отсъствие на Елизавета Ивановна вече се превръща в съдържание на самите зимни празници. Вера се оклюмваше, Шурик намираше време да седне вечер до майка си. Понякога тя отваряше пианото, унило и печално подрънкваше нещо от Шуберт, с когото се справяше все по-зле и по-зле…

Впрочем Шурик имаше твърде много различни занимания и задължения, за да се потапя в тъгата. Отново наближаваше сесия. Но той се тревожеше само за един изпит — по история на КПСС. Това беше чепат и тежък предмет, навяващ инфернална скука. Едно допълнително обстоятелство усилваше тревогата. През целия семестър Шурик се бе насилил да присъства само на три лекции, а преподавателят придаваше голямо значение на прилежното присъствие и преди да започне изпита на всеки, дълго изучаваше дневника. Шурик може би щеше да ходи на тези ужасни лекции, но по разписание те се падаха през вторите два часа в понеделник, а той обикновено бягаше след първите два — английска литература. Преподаваше я любимата приятелка на Елизавета Ивановна Ана Мефодиевна, бабичка с антибританска външност, нещо средно между Коробочка Пулхерия Ивановна 8 8 Героини на Н. В. Гогол от „Мъртви души“ и „Старосветски помешчици“. — Б.пр. , англофилка и англоманка, която Шурик познаваше едва ли не от рождение тъй, както и нейните неставащи за ядене кексове и пудинги, които тя правеше по рецепти от старата английска готварска книга „Cooking by gas“ 9 9 „Готвене на газ“ (англ.). — Б.пр. — Шурик помнеше и нея още от детските си години.