Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Нещастното племе на съветските хора, това поголовно осакатено от войната поколение безръки, безкраки, изгорени и обезобразени физически, но заобиколени от гипсови и бронзови работници с могъщи ръчища и селянки с яки нозе същества, презираше всяка немощ. И Валерия остро чувстваше неприличието на своята. Едновременно с инвалидността мразеше и самите инвалиди.

След като прекара най-малко три години с прекъсвания по болници и санаториуми, тя рано си изгради теория за телесната инвалидност, която постепенно осакатява душата. Наблюдаваше нещастни, страдащи, озлобени хора, взискателни към околните, завистливи, и не можеше да понася тази форма на душевно обезобразяване. Искаше да бъде пълноценна.

Когато завърши училище, замина за далечен сибирски град, където се бе прославил хирург, който изтегляше костите с помощта на сложна машина, изобретена от него. Прекара там една ужасна година, претърпя цяла поредица операции, след които й слагаха въпросния апарат за разтегляне на костната тъкан. Беата идваше, седеше до нея в най-тежките следоперационни дни, после си заминаваше и отново идваше. Беата смяташе, че е безсмислено Валерия да се подлага на такива страдания. И наистина се оказа безсмислено. Този апарат май бе помогнал на някои хора, но след една година мъки Валерия излезе със силно влошаване. Тазобедрената става не издържа натоварването, металният щифт разруши ставата и кракът й, по-рано скъсен със седем сантиметра, но жив, вече представляваше само печална декорация. Сега тя ходеше не с елегантно бастунче, а с груба патерица.

Скоро след завръщането й вкъщи почина баща й и останаха двете с Беата, която бе сложила край на артистичната си кариера още преди войната и оттогава никога не бе работила. Положението им съществено се промени. Беата искаше да се върне в Литва, но Валерия я разубеждаваше. Неочаквано за Беата в един момент Валерия пое живота в ръцете си, сякаш бе взела ново решение.

Тя вече не правеше опити да оправи ситуацията с помощта на медицината. Получи втора степен инвалидност и своята първа инвалидна количка с ръчно управление и като се придвижваше с тази смешна, силно пръхтяща играчка, завърши институт, а после и аспирантура. Беата я финансираше — продаваше нещо, купуваше нещо… Консултираше някакви хора. Имаше безупречен вкус и усета на делови човек. В онези години това се наричаше спекула. Валерия пък я подкрепяше с младата си енергия, с безкрайната си доброта и благодарност.

С годините Валерия свикна с нещастието си, научи се да го игнорира и най-много се радваше, когато можеше да помогне на някого. За нея това означаваше, че е пълноценен човек. Така си и беше. В дома им, още неподелен между последвалите съпрузи, винаги се тълпяха млади хора и Беата само се чудеше как така горката Валерия бе съумяла да се заобиколи с такова шумно веселие. Приятелите напълно забравяха за физическия недъг на Валерия. Чуждите, но възпитани хора се преструваха, че всичко е наред, по-простодушните я жалеха и именно съчетанието на красота с физически недъг я правеше още по-забележима.

Тя имаше тежки минути, часове, дни. Но умееше да се бори с онова, което хората наричат лошо настроение. Още като съвсем малка, докато лежеше с месеци по гръб, неподвижно, с непрестанен мъчителен сърбеж под гипсовата коруба, се бе научила да се моли. И молитвата се бе превърнала в равен и неизменен фон — каквото и да правеше, Валерия не се откъсваше далече от постоянния, съвършено едностранен разговор, воден от нея с Господ за неща, които по никакъв начин не биха могли да Го заинтересуват. Ето защо винаги добавяше: прости ми, че се обръщам към Теб с моите глупости. Но към кого да се обърна, ако не към Теб?

Кой знае защо, това помагаше.

Във втори курс се омъжи за свой състудент, младо момче от провинцията. Той следваше в Художествено-графическия факултет и беше страшен кариерист. Щом влезе в богатия дом на Валерия, се разположи абсолютно безцеремонно в него и принуди Беата да заживее във вилата в Кратово. След като прекара четири невероятно щастливи за Валерия години и завърши института, той се разведе с нея и чрез съда й отне една трета от апартамента. Мащехата беше бясна, продаде вилата и се откупи от бившия си зет с къщичка в Загорск, където той се пренесе от спечелената третина апартамент. Отписа се от адреса — и това беше скъпоструващата победа на Беата.

Животът в Загорск му се отрази добре, след време той си спечели високи почести и слава с картините си, изобразяващи православните старини в Сергиев Посад и Радонеж. Валерия суетно следеше кариерата му и не пропускаше случай да спомене кой е бил първият й съпруг…