— Честно казано, не го знам — призна Шурик.
— Има там такъв. Ще отидете в него и ще ми купите кука. Ще ви покажа каква. Нали виждате, моята кука се счупи. Номер двайсет и четири. Двайсет и втори не ми върши работа. Разбрахте ли ме? Двайсет и четвърти, нито грам по-малко! И ще я донесете тук. Аз не излизам от къщи, така че по всяко време.
Шурик вървеше към автобусната спирка по алея, обградена с тънки жълтеещи дървета, и се усмихваше. Лилка беше заминала и най-вероятно никога вече нямаше да се върне. Но му беше хубаво като в детството. Чувстваше се щастлив и свободен.
Самолетът излетя плавно и мощно. Лилка затвори очи и веднага задряма. После стюардесата донесе напитки. Лиля извади от чантата си тефтер. Отвори го. Всичко записано в него беше на иврит. Тя извади от кожената примка тънка химикалка и записа на руски:
„Идеята да се отбия в Москва беше гениална! Градът е просто чудо! Съвсем роден. Шурик е трогателен, страшно, и още ме обича, което е просто невероятно. Сигурно никой не ме е обичал така, може и да не ме обикне. Ужасно нежен и абсолютно асексуален. Някак старомоден. И изглежда ужасно — състарен, надебелял, трудно е да си представи човек, че е само на трийсет. Живее с майка си, някаква овехтялост и прах. За годините й дори много си я бива, дори е елегантна. У тях ядох страхотни ястия, също старомодни. Странно нещо — в магазините празно, а на масата — рогът на изобилието. Интересно дали Шурик има някакъв личен живот? Май няма. Трудно мога да си го представя. Но, общо взето, у него има нещо особено — сякаш е малко нещо светец. Но е абсолютен мухльо. Господи, колко влюбена бях в него! Насмалко да остана заради този човек. Какво щастие, че тогава заминах. А можеше и да се омъжа за него! Горкият Шурик.
Затъжила съм се за работата. Сигурно ще ми удължат стажа с още една година. Надяват се, че всяка година ще им снасям по едно златно яйце. Но ми се струва, че този скандал в Англия по повод на промишления шпионаж в края на краищата ще засегне и нас. Естествено, те да не са пълни идиоти случайно“.
Лиля затвори тефтера, мушна химикалката в примката и ги прибра в чантата. После свали облегалката, сложи под главата си възглавница, зави се с одеялото и заспа. Полетът беше продължителен, утре трябваше да е на работа, можеше да се наспи.
2004
Охлюв (фр.). — Б.пр.
Пуд — стара руска мярка за тегло (16,38 кг); верста — стара руска мярка за дължина (около 1,06 км). — Б.пр.
Герой от едноименната приказка на Л. Н. Толстой. — Б.пр.
Всероссийское театральное общество — Общоруско театрално дружество. — Б.пр.
Выставка достижений народного хозяйства — Изложба на постиженията на народното стопанство. — Б.пр.
Чехов. — Б.пр.
Толстая. — Б.пр.
Героини на Н. В. Гогол от „Мъртви души“ и „Старосветски помешчици“. — Б.пр.
„Готвене на газ“ (англ.). — Б.пр.
Народен комисариат по вътрешните работи. — Б.пр.
Държавен универсален магазин. — Б.пр.
Става дума за 7 ноември — годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, най-големия празник в СССР навремето. — Б.пр.
Съветският валутен магазин в онези времена, подобен на българския Кореком. — Б.пр.