Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

При появяването на Шурик той прекъсна своята енергична реч, помълча една минута, а после решително, все така дупчейки с пръст въздуха, но вече по посока на Шурик, строго каза:

— А вие, младежо, постоянно блъскате вратата на асансьора…

— Извинете, няма вече — отговори му Шурик напълно сериозно и Вера се усмихна разбиращо на сина си.

Старецът решително стана, леко се люшна и подаде картонена ръка:

— Всичко хубаво. Помислете си върху моето предложение, Вера Александровна. И не блъскайте вратата на асансьора…

— Лека нощ, Михаил Абрамович — стана тя да го изпрати до вратата.

Когато вратата се затвори, двамата избухнаха в смях.

— А пък от ушите му! От ушите му!… — хлипаше от смях Вера.

— Ами тюбетейчицата! — пригласяше й Шурик.

— Вратата на асансьора… вратата на асансьора… — заливаше се от смях Вера, — не я блъскайте!

А след като се насмяха хубаво, си спомниха за Елизавета Ивановна — ето кой би се повеселил от сърце сега…

После Шурик се сети за кашона:

— Там ме отрупаха с подаръци!

Свали картонения капак и заизважда какви ли не редки лакомства и продоволствени ценности, подредени много грижливо в сибирския разпределител на продукти за роднина от значение, не нищожно като това на тоя Михаил Абрамович, а като на истински партиен секретар… Но Шурик и дума не обели за това, а каза само:

— Награда за работата ми…

Но нямаше кой да се посмее на тази шега.

Валерия Адамовна беше разярена: очите й, гримирани в синьо, се бяха стеснили, а обикновено пухкавите устни с розово червило бяха толкова стиснати, че под тях се бяха образували две много симпатични бръчици.

— Е, и какво да ви правя сега, Александър Александрович? — и тя потропа по бюрото с кокалчето на безименния си пръст.

Шурик стоеше пред нея в покорна поза, с наведена глава и видът му изразяваше виновност, но дълбоко в душата си той изпитваше абсолютно равнодушие към участта си. Беше подготвен за възможността да го изгонят за самоотлъчката, но знаеше също, че няма да остане без работа, а и без поминък. Освен това ни най-малко не се страхуваше от Валерия и макар че не обичаше да причинява неприятности на хората и дори изпитваше неудобство пред началничката, задето бе нарушил обещанието си, не смяташе да се защитава. Ето защо каза смирено:

— Както решите, Валерия Адамовна.

Дали това смирение я размекна, или любопитството й взе връх, но тя усмири строгостта си, още малко потропа с пръст по бюрото, но вече в някак по-миролюбив ритъм, и каза свойски, не с началнически тон:

— Добре, разказвай какво ти се случи там.

И Шурик честно разказа, впрочем без да спомене за влажните нощни прегръдки — как все пак бе изиграл ролята на законен съпруг, как го бяха представили на всички като трофей, но как не бе успял да си тръгне навреме, защото според замисъла на тъста, за когото не бяха го предупредили предварително, се бе наложило и да посрещне детето от родилния дом.

— И как е детенцето? — полюбопитства Валерия Адамовна.

— Ами аз дори не го видях, както трябва. Посрещнах го от родилния дом и веднага — на летището. Но във всеки случай момиченцето не е черно, цветът му си е съвсем нормален.

— А как ще се казва? — живо се поинтересува Валерия.

— Нарекоха я Мария.

— Мария Корн значи — с удоволствие произнесе Валерия Адамовна. — Добре звучи. Не е плебейско.

Мария Корн… Той за пръв път чу това име и се смая: как, тази дъщеря на Стовба, внучката на Генадий Николаевич, ще носи фамилното име на неговия дядо, на баба му… В някакви документи тя вече е записана така… И му стана малко чоглаво, неудобно пред баба му… не помисли… постъпи някак безотговорно…

Този смут явно се изписа на лицето му и не остана незабелязан.

— Да, Александър Александрович, браковете могат да бъдат фиктивни, но децата — никога — усмихнаха се заоблените бузи на Валерия Адамовна.

На Шурик пък в този момент му хрумна интересна мисъл: според уговорката този брак беше фиктивен, знаеха го и самият той, и Стовба, и Фаина Ивановна. Но дали онези две и половина нощи в леглото на Стовба, през които той толкова успешно изпълняваше ролята на изчезналия любовник, не нарушиха безспорната фиктивност на този брак…

В този миг Валерия Адамовна също получи ярко прозрение, изпратено й от инстинкта: именно този младеж, толкова душевно чист и симпатичен, а и външно много привлекателен, би могъл да й даде онова, което тя не успя да вземе нито от двата си ужасни брака, нито от безбройните любовни приключения, които бе изживяла…