Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

— То се знае. Аз вече няколко дена така правя — кимна шофьорът. Изскочи и отвори вратата.

Блокът беше сталински, обикновен. В асансьора беше написана онази неруска дума, която бе намерила почва в Русия от времената на татарското нашествие. Затова пък вратата на етажа беше една-единствена, по средата на стълбищната площадка. И широко отворена. На нея бе застанала могъща мъжка фигура с много гъста посивяла коса. Усмихваше се широко:

— Е, зетко, заповядай! Добре си ни дошъл!

Зад него — огромната дебела Стовба с подредена по нов начин коса, с оренбургски шал върху широката тъмночервена рокля. Симпатичното благодарно лице на Стовба грееше в усмивка и Шурик се учуди колко се бе променила.

Тъстът стисна ръката на Шурик, после три пъти го целуна: лъхна му на водка и на одеколон. Лена доближи за целувка светлата си, вчесана на прав път глава. Шурик никога не беше виждал толкова отблизо бременни жени и изведнъж го трогнаха и тумбакът, и странната невинност на лицето й. По-рано изражението й не беше такова. И той, разнежен неясно с коя част от тялото си, я целуна първо по косата, а после по устните. Петнистото й лице се изчерви. Вече не беше красавица, но беше просто прелест…

— Леле, Ленка, какъв тумбак само! Човек да се чуди откъде да те доближи — разцъфна в усмивка Шурик.

Тъстът го погледна одобрително и избухна в смях:

— Не се притеснявай! Ще те научим! Ей на, Фаина Ивановна три деца износи и нищо й няма!

На два пъти завиха по коридора. Шурик се сети, че апартаментът е съставен от няколко. Заведоха го в голяма стая, където беше сервирана трапеза, на която вече бяха хапвали и пийвали.

Генадий Николаевич изръмжа нещо и от три врати веднага заизлизаха хора — сякаш до този момент бяха стояли зад вратите. На трапезата освен Шурик се озоваха девет души: едър мършав старец и прегърбена бабичка — родителите на Генадий Николаевич, родната сестра на Фаина Ивановна, жена със странно лице — слабоумна, както се разбра впоследствие, братът на Стовба Анатолий и жена му, родителите на Стовба и самата Стовба.

Храната на трапезата изглежда като изкуствена, от театрално представление — помисли си Шурик, — огромно рибище, бут от някакъв едър звяр, пирожки, всяка голяма колкото кокошка, а по размери киселите краставички напомняха тиквички… Варените картофи се намираха в тенджера колкото кофа, а хайверът беше поднесен в салатиера…

Стовба, най-високото момиче в курса, тук, сред своето великанско семейство, въпреки корема си изглеждаше със съвсем нормален ръст.

— Настанявайте се, настанявайте се по-бързо! — провъзгласи Генадий Николаевич и всички припряно заразместваха столовете си. По-нататък всичко продължи буквално като на събрание. Генадий председателстваше, жена му секретарстваше, слабоумната сестра отиде в кухнята и донесе гарафа…

— Наливайте! Толик, налей на дядо си и баба си! Маша, ти какво така… като външен човек? Я вдигни чашата! — командваше тъстът, наливайки на съседите си по маса. Тоест на Фаина Ивановна, Лена и Шурик…

Най-сетне всички бяха с пълни чаши в ръце и Генадий Николаевич вдигна своята специална чашка:

— Ето на, скъпо мое семейство! Приемаме нов член, Александър Александрович Корн. Не направихме всичко, както трябва, не вдигнахме сватба като хората, но хайде сега да не говорим за това. Нека занапред всичко да им върви по мед и масло. За здравето на младоженците!

Всички протегнаха чаши да се чукнат. Шурик стана, за да се пресегне до бабата и дядото. Те, макар и старички, се оказаха любители на пийването. Гаврътнаха си чашките и замезиха.

После се започна голямото ядене. Шурик беше гладен, но ядеше, както обикновено, бавно, както го бе учила баба му. Всички други дъвчеха шумно, силно, дори, може да се каже, войнствено. Наливаха на всички, попълваха чиниите на всички. Бутът се оказа мечи, рибата — местна, водката — родно производство. И Шурик изпи много. Трапезата свърши неочаквано бързо. Изядоха и изпиха всичко и се разотидоха през трите врати.

Лена показваше пътя на Шурик: отново направиха два завоя по коридора. Влязоха в стаята й. Личеше, че до неотдавна е била детска стая. Лена бе пораснала толкова стремително, че мечетата и маймунките не бяха успели да се скрият и разпилеят, както става при по-големите момичета. На стените висяха и картинки — котка с котенца, китайска чайна церемония с фини порцеланови чаши и цъфнала слива от по-миналата година, два клоуна. До стената бе подпряно и още несглобено детско креватче. Сякаш едно дете бе пораснало и отстъпваше място на друго, ново… В стаята имаше и тесен диван с две възглавници и две одеяла…