Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Но на Шурик му харесваше. И то му харесваше всичко: и станцията на метрото „Библиотека «Ленин»“, и старата сграда на Румянцевската библиотека, и разнообразните миризми на книгите — старинни, стари и съвременни, които се отличаваха за чувствителния нос с хиляди оттенъци — на кожата, на книговезкото платно, на лепилото, на плата, вложен в кориците, на печатарското мастило, и симпатичните жени от една особена библиотечна порода — тихи, учтиви, всичките на една неопределено приятна средна възраст, дори и млади. Когато в обедната почивка сядаха около служебната трапеза да пият чай, всички го черпеха със сандвичи с кашкавал и салам, също еднакви…

Сред тях се открояваше само началничката — Валерия Адамовна Конецкая. Впрочем тя се открояваше и сред началниците — завеждащите отдели. Начело на всички други отдели имаше по-възрастни хора, дори и от редкия в библиотеката мъжки пол. Тя беше най-младата и най-енергична, обличаше се най-добре от всички, дори носеше диамантени обици, святкащи с остри синкави пламъчета на ушите й в редките случаи, когато се подаваха изпод изключително гъстата, достатъчна поне за три жени коса, прихваната ту с дебел обръч, ту с плоска черна панделка отзад на шията. За присъствието й предварително съобщаваха гъстият аромат на парфюм и потропването на патерица. Единият крак на красавицата беше по-къс и тя силно, дълбоко куцаше — при всяка крачка сякаш леко се гмурваше, а после изплуваше, като същевременно повдигаше сините си ресници… Човек би казал, че е нормално да не я обичат заради това, че с облика си нарушава общата еднородност. Но я обичаха: заради красотата, заради нещастието, което бодро преодоляваше, дори заради инвалидната й кола „Запорожец“, която караше сама, смайвайки другите шофьори и пешеходците с пълната непредсказуемост на шофьорското си поведение, заради веселия й характер и й прощаваха — о, имаше за какво да й прощават! — любовта й към клюките за чуждите работи, прекомерното кокетство и постоянните й флиртове с посетители на библиотеката.

Шурик оцени човеколюбието й, когато в разгара на грипната епидемия — половината служители бяха болни, а другата половина работеха с удвоено натоварване — отиде при нея да поиска три дни неплатен отпуск.

— Ама вие сте полудели! Трябвало да ви пусна за сесия в най-тежкия момент, и то в неплатен! И дума да не става! И без това няма кой да работи!

— Валерия Адамовна! — примоли се Шурик. — Моят случай е… просто ми иде да подам молба за напускане!

— Кажи-речи от вчера работите и вече ще напускате! Ами напуснете! Има цяла опашка от кандидати! Да работите в Ленинската библиотека! Хората не напускат от тук! От тук само се пенсионират! — искрено се ядоса началничката.

— Трябва да замина за три дни за Сибир. Инак ужасно ще подведа една жена…

Под сините ресници на Валерия припламна интерес:

— Така ли?

— Разбирате ли, скоро ще ражда, а аз съм й нещо като съпруг…

— Ха! Скоро ще ви се роди дете, а вие сте нещо като съпруг значи? — пресилено се изуми Валерия.

И Шурик, седнал на крайчеца на стола, разказа кратко, но ясно цялата история на горката Стовба, история, която още нямаше финал, защото, след като се разписаха, тя замина при родителите си в Сибир и сега беше дошло време да ражда, та му се обади и го помоли спешно да отиде: защото, ако детето се роди с приемлив цвят, просто мургавичко, пак добре. Но ако е истински негър, непременно ще се вдигне семеен скандал, защото бащата е корав камък с партийна длъжност и непременно ще я изхвърли от къщи… Така че той трябва да замине, за да играе ролята на щастлив баща на кубинското дете…

— Напишете си молбата — каза Валерия Адамовна и сложи своя красив чорлав подпис точно под плахите редчета на Шурик.

И Шурик се заприготвя. Стовба го бе помолила да купи, ако успее, две вълнени детски костюмчета. Той честно отиде в същия „Детски мир“, в който за рождените му дни Елизавета Ивановна му бе купувала точно такива детски костюмчета. Също тъй честно изчака дългата опашка и купи две — жълто и розово. Практична възрастна жена, която беше пред него на опашката, му обясни, че едното трябва да се купи за едногодишно дете, а другото — за двегодишно. За какво са му два костюма с еднакъв размер? Аргументът беше разбираем.

Не можа да намери описаните специални вносни шишета с биберон — този ден — в „Детски мир“ не бяха пуснали от тях. Но с това рядко приспособление чешко производство ги снабди Аля Тогусова. Още не напълно съвзела се от матримониалната травма, която, без да знае, й бе нанесъл Шурик, тя още се държеше така, сякаш имаше любовна връзка с него. Но след кутията с блажна боя, послужила като претекст за близост, и няколкото нейни уж случайни набега на „Новолесная“ Шурик не беше проявявал особен интерес към нея. Честно казано, изобщо не беше проявявал интерес. И дори не й се беше обаждал нито веднъж.