Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Доверчивият Шурик я поведе към стаята си, където почти беше подреден бабиният „куфар №1“, тоест най-малкият от нейната колекция, с метални ъгълчета. Съществуваха също №2 и №4. Но Аля не знаеше това.

Шурик приседна над куфара, който бе поставен на пода до бюрото. Аля го прегърна изотзад през врата. Той погледна часовника — десет и половина. А тепърва трябваше да я изпраща, как иначе. А утре му предстоеше да стане в шест — полетът беше ранен.

— Само че бързо — предупреди я Шурик.

Не точно тези думи би желала да чуе Аля. Но в края на краищата не думите бяха важни, а генералната линия. А Аля от детинство беше приучена към мисълта, че то се знае какво искат мъжете от жените. Такава беше нейната простичка теория и тя я следваше, без да сметне за нужно да попита дали Шурик желае същото в този момент. На него пък и през ум не му мина да откаже на момиче нещо толкова дребно. И с апетита, който неизменно идва с яденето, Шурик извърши необходимото действие, като достави на Аля пълно удоволствие: те бяха любовници, вече за пети път от онази Нова година насам те бяха любовници, значи всичко се движеше в правилната посока и ако Стовба не поиска да го пипне, ще го получи тя, Аля, със своето търпение и вярност. А поради своята напреднала бременност Стовба засега не будеше опасения у нея. Освен това всички знаеха колко влюбена беше тя в своя черен Енрике, а има ли мъж, на когото това би харесало…

Общата схема може и да беше правилна, но — за някои отдалечени райони и за друг контингент. Засега Аля не можеше да прецени и това, но пред нея имаше много време да се обучава.

Шурик летя пет часа с разните костюмчета и биберони, а преди това седя на летището други четири в очакване на отлагания час след час полет. Освен бабиния куфар си носеше и два стари романа от бабината библиотека. Единия, дебел и скучен френски, дочете още на летището, втория, оръфано томче с мека корица, започна да чете в самолета. Беше интересен. По средата на книгата изведнъж се запъна и забеляза, че чете не френски, а английски текст. Тогава погледна заглавието — беше роман на Агата Кристи. Първата книга, която четеше на английски.

На летището го посрещна фиктивната му тъща, която той виждаше за пръв път в живота си — снежен човек в женски облик с филцова кофа на главата, със свити устни. Шурик беше по-висок от жената, но до нея се почувства като малко момченце пред възрастна ядосана възпитателка. И дори му хрумна неочакваната мисъл: а защо изобщо дойде, можеше и да откаже. Та нали не заради костюмчетата…

— Фаина Ивановна — подаде му тъщата дебелата си ръка и Шурик мигновено улови приликата й с другата Фаина Ивановна, бившата началничка на майка му, и му стана съвсем чоглаво.

— Шурик — отвърна той на ръкостискането.

— А бащиното? — строго попита тъщата.

— Александрович…

— Александър Александрович значи — беше запомнила фамилното име, когато бе изучавала паспорта на Ленка. Фамилното беше подозрително, но собственото и бащиното не бяха лоши…

Тя тръгна напред, той след нея. Пред изхода ги чакаше черна служебна волга.

„На бащата“ — сети се Шурик. Щом видя началническата съпруга, от колата слезе шофьор, понечи да отвори багажника, но като видя скромния куфар на Шурик, отвори само вратата.

— Нашият зет — Александър Александрович — представи го тъщата.

Шофьорът му подаде ръка:

— Добре дошли, Сан Санич — широко се усмихна той и металните му зъби блеснаха. — А аз се казвам Володя.

Шурик и тъщата седнаха отзад. Потеглиха.

— Как е майка ти? — изведнъж ласкаво попита Фаина Ивановна.

— Благодаря, след операцията се чувства много по-добре — и се сепна: откъде изобщо тя знаеше за майка му.

— Да, Лена ми каза, че операцията била тежка. Е, слава Богу, слава Богу. А дълго ли лежа в болницата?

— Три седмици — отговори Шурик.

— И Генадий Николаевич лежа три седмици миналата година там при вас, в Кремълската. Направиха му операция на жлъчката. Добри лекари — одобрително заяви Фаина Ивановна. — Ако се наложи пак да лежи, по-добре да е в Кремълската. Генадий Николаевич ще я уреди — като член на семейството…

Едва сега Шурик се сети, че този разговор се води заради шофьора, и започна да му се прояснява собствената му роля…

— А Ленка вече няма търпение да те види. Нали след някой и друг ден ще раждаме…

— Ами да — неопределено избъбри Шурик и тъщата явно реши да помълчи — да не стане някой гаф.

— А ти, Володя, не оставяй колата в гаража, дръж я пред вас, знае ли човек… — нареди Фаина Ивановна на шофьора, когато стигнаха до дома им.