Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Матилда изобщо не беше очаквала своя малолетен любовник, но той дотича при нея както преди, като от тичането едва си поемаше дъх, защото не се бе спрял чак до шестия етаж, и й се нахвърли, като успя да каже само:

— Ти се обади, а аз не можех да говоря: мама беше до телефона…

И тогава Матилда разбра колко се бе затъжила — не можеш измами тялото си, и май за пръв път в живота й се случваше така — единият да не иска от другия нищо освен плътско докосване. „Това са най-чистите отношения: нито аз тая някаква корист към него, нито той към мен — единственото е радостта на тялото“ — помисли си тя и радостта се стовари пълно и силно.

А Шурик не мислеше изобщо за нищо: той дишаше, тичаше, дотича и отново се затича, и летеше, и се рееше, и се отпускаше, и отново се надигаше… И цялото това щастие би било абсолютно невъзможно без това създадено от природата чудо — жената с нейните очи, устни, гърди и онази тясна пропаст, в която пропадаш, за да летиш…

С наближаването на есента животът коренно се промени: Шурик започна първата си истинска работа и постъпи в правилния вечерен институт, Вера, напротив, напусна работа и също заживя по нов начин. След операцията се чувстваше много по-добре и макар че постоянната й слабост не я напускаше, вътрешно се оживи и изпита нещо като обновяване: сякаш се връщаше към себе си, младата Вера. Сега имаше много свободно време, с наслада препрочиташе стари, отдавна четени книги, пристрасти се към мемоарите. Понякога излизаше да се разходи, стигаше до близкия парк или просто седеше на някоя пейка в двора, като се стараеше да бъде по-далече от младите майки с техния шумен приплод и по-близо до младите тополи и сребристи маслини, които в качеството на сполучлив експеримент бяха насадени около блока. Освен това правеше гимнастика и говореше по телефона с една от двете си приятелки от детинство, бездетната вдовица на известен художник Нила, която винаги беше готова да води дълги телефонни дискусии за писмата на Антон Павлович 6 6 Чехов. — Б.пр. или за дневниците на София Андреевна 7 7 Толстая. — Б.пр. … Странно нещо — всичко от онзи живот беше по-разбираемо и интересно за тях, отколкото от днешния. С втората й приятелка, Кира, не се получаваха дълги разговори, защото на нея вечно нещо й прегаряше на печката…

По случай пенсионирането на майка му Шурик домъкна вкъщи голям телевизор. Вера се поучуди, но скоро оцени новата придобивка: често излъчваха спектакли, повечето стари, и тя бързо прости тромавостта на това изкуство и свикна да гледа „сандъка“.

Шурик почти нямаше свободно време и общуваше с майка си много по-малко, отколкото й се искаше: тя ставаше късно, обикновено когато той вече тръгваше за работа, оставил в кухнята увита в пешкир порцията овесена каша, въведена в семейното хранене от дядо Корн, който на младини страдал от англомания.

Затова пък в неделя сутрин закусваха заедно, после през деня Шурик даваше два остатъчни, както ги наричаше Вера, урока по френски и вечерта прекарваха пак заедно. Вера все още изпитваше боязън да излиза самостоятелно от къщи и именно в тези неделни вечери ходеха заедно на концерти, спектакли, посещаваха приятелките Кира и Нила. Дали Шурик изпитваше удоволствие от този светски живот? Може би младежът би си избрал някое друго неделно развлечение? Вера не си задаваше такива въпроси. Не си ги задаваше и Шурик. В отношението към майка му освен любов, тревога за нея и привързаност имаше и библейско покорство пред родителите, леко и незатруднително.

Вера не искаше никакви жертви — те се подразбираха и Шурик с готовност й помагаше да си обува обувките и да си облича палтото, да ги събува и да се съблича, да я крепи при качването във вагона на метрото, да я настанява на най-удобното място. Всичко беше толкова естествено, просто, мило…

Вера споделяше с него мислите и наблюденията си, преразказваше му прочетените книги, информираше го за състоянието на душите и телата на приятелките си. В разговорите им понякога изникваха дори политически теми, макар че поначало Вера беше много по-плашлива от покойната си майка и обикновено не си позволяваше да се впуска в опасни разговори, а предпочиташе гръмогласно да заявява, че не се интересува от политика и интересите й са свързани изключително със сферата на културата. Тя одобряваше работата на Шурик в библиотеката, понеже беше работа културна, макар да се досещаше, че не е твърде мъжка.