Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Вечерта на този паметен ден по телефона се обади Аля и го покани в общежитието:

— Лена има рожден ден. Всичко около нея е толкова гадно, всички я изоставиха. Ела, изпекла съм млин. Мъчно ми е за Ленка…

Минаваше седем. Шурик каза на майка си, че отива в общежитието на рождения ден на Стовба. Не му се ходеше много, но наистина му беше жал за Ленка.

Лена Стовба навършваше деветнайсет и този рожден ден беше ужасен — след толкова щастливи. Тя беше любимата и красива сестра на двама по-големи братя. Баща й, като всички големи началници, не познаваше езика на равенството: командваше едни хора, като ги тормозеше и унижаваше, а пред други беше готов той да се унижава — доброволно и почти възторжено. Лена, макар и негово собствено дете, беше в категорията на висшите същества. Той я бе поставил на такъв пиедестал, че дори мисълта за евентуалното й омъжване му беше неприятна. Не че готвеше дъщеря си за монахиня, не! Но в неизследваните дълбини на партийната му душа живееше народната представа, а може би отглас от учението на апостол Павел, че висшите личности не раждат деца, а се занимават с по-възвишени дела, в конкретния случай — с науката химия…

Когато след дълги подготовки жена му плахо му съобщи, че дъщеря му смята да се омъжва, той се огорчи. На всичко отгоре, когато се разбра, че избраникът на дъщеря му е човек от друга, черна раса, ударът беше двоен: в душата на един бял мъж, който дори не е влизал в каквито и да било отношения с черната раса, живее тайният страх, че в черния мъж се крие особено свирепа мъжка сила, значително превъзхождаща силата на белия… Ревността беше особена: неосъзната, неподдаваща се на изговаряне, няма. При мисълта, че неговата боготворена, бяла, чиста Леночка ще я… да, именно, този секретар на областен комитет не можеше да намери думата, той, който поради началническото си положение прекрасно знаеше всички думи от А до Я, с които може да се смачка буболечка… къде ти, беше му невъзможно да намери думата, обединяваща неговата дъщеря и черния мъж в интимното пространство на брака… само при мисълта, че той просто ще я докосва с ръцете си, в слепоочията му заблъскваха тежки камбани.

Известно време след като предпазливо бе съобщила за подготвяния брак, жена му беше принудена да му каже и за отменянето на този брак. Но заедно с това и за детето, което щеше да се роди скоро. И му съобщи всичко това. Ефектът надмина всички очаквания. Отначало началството рева като мечка, после строши с могъщия си юмрук кухненската маса. И ръката му си изпати — две пукнати кости, — после й надянаха гипсова ръкавица. Но още преди гипса той нареди на семейството името на Ленка повече да не се споменава и заяви, че не желае да я вижда и да чува каквото и да било за нея… Съпругата на комитетчика знаеше, че след време той щеше да омекне, да прости на Ленка, но не знаеше дали Ленка щеше да му прости това отричане от нея в тежкия момент…

С една дума, рожденият ден на Лена Стовба беше от тъжен по-тъжен. Рожденичката седеше на паянтовия стол — надебеляла, с отекли крака, а ябълковият млин, изпечен от Аля, изглеждаше сиромашки, както и нарязаният кашкавал, салам и яйцата, напълнени пак с яйца, но с майонеза.

Гостите бяха двама — Шурик и Женя Розенцвейг, който бе пристигнал от вилата, за да честити на самотната Стовба. Беше пристигнал с кошничка, която бе напълнила неговата информирана за положението на Стовба милозлива еврейска майка. Съдържанието на кошничката почти точно повтаряше списъка на продуктите, които Червената шапчица носела на болната си баба: двулитрова бутилка селско мляко, домашен млин с горски плодове и прясно масло, купено на гаровото пазарче от местни майсторици… Дъното на кошницата беше покрито с бяло-зелени ябълки от единственото плодно дърво в дворното място на семейство Розенцвейг. Освен това Женя беше написал шеговито-възвишено стихотворение, в което „деветнайсет“ авангардно се римуваше с „нация“, а самото предстоящо събитие, свързано с прискръбното лекомислие, както и с плама и припряността на героя и слабата информираност на героинята, бе интерпретирано от поета почти като революционно преобразование на света.

И все пак Лена се развесели — беше благодарна и на Аля, която се бе сетила за рождения й ден тъкмо в момент, когато тя проклинаше самото си раждане, и на Шурик, дотичал да й честити с бутилка шампанско и с втора — червено „Саперави“, както и с кутия шоколадови бонбони, държани в маминото шкафче и придобили лекия аромат на вечния бабин парфюм…