Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

На 18.XII.1939 година вечерта дойде Недев. Той започна да ми дава много данни срещу Багрянов, а същевременно ми потвърди, че наистина Кьосето е заплашвал с подаване на оставка или с отиване да иска от царя отлагане на изборите.

Тогава аз му наговорих доста тежки думи, като му казах, че Багрянов е сторил хубаво, защото и той лично ми обеща, че в Тополовград няма да има правителствен кандидат. После, че Кьосето играе. Царят беше казал, че той може да напакости на Божилов. Че сега виждаме, изпраща го в Русия, за да няма кой да го замести. Севов го няма в България и той мисли, че ще хване царя на тясно, но това няма да бъде. Династия на Кьосеивановци няма да се прави. Щом той не може да се откаже от своите приятели, Дуров и сие, Гето Кръстев и др., то тогава ще си иде вкъщи при жена си. Багрянов е демагог, но поне ходи при селяните и им помага, а тоя, който седи в канцеларията си 4 години? Така не може повече. Което е хубаво, добре, което не е, то е друг въпрос… Недев се почувствува доста засегнат, но го понесе геройски и това ми хареса много. Искаше да бъде лоялен. Но видях, че почти му призля, и на излизане си поиска една чаша вода. Домъчня ми за него.

Среща с царя на 19. XII. от 7 до 9 и половина часа вечерта във Враня. Идва преди това Статев и нему казах, че ако Кьосето сега се кани да играе на разпускане на камарата, няма да успее и изборите няма да ги отложат, а като се постави тапа на Стойчо, така ще се постави и на Кьосето. Той отиде да се среща с него, за да види как седи работата, тъй като те са били в Пловдив и не знае как стоят тука нещата.

Царят беше по-добре от по-рано. Каза ми, че ме викал, защото Кьосето се кани според моя речник, каза той, да пръдне в ръцете ми.

— Пращах — казва — Груев, при него, върна се смазан.

Казал му, че той не иска да служи за трамплин на Багрянов да се качи на неговото място и че ако искал, да го турел направо и пр. Пратил след това Генчев и неговото впечатление е, че Кьосето е изтърбушен и иска да прави трикове, макар че едва държи… Този трик е отпреди две години, стар е вече. Тогава му казах какво съм казал на Недев и той намери, че това е добре. Затова, горкият, той стоеше като че бе ударен, като че бе глътнал шомпол, нито се кръстеше, каза царят. Ами и аз казах на Кьосето още преди един месец да говори една реч по радиото за изборите и досега не го направи. Той си има своите планове. Като му казах за Багрянов, каза ми, че и той същото изтъкнал, че може да е демагог, но работи. Аз настоях да се направи всичко, за да са Багрянов с Кьосето, като всеки си гледа работата. Помолих за това царя и той ми обеща да стори това, но ме предупреди, че по-рано всичката атака против мене е била от хората на Багрянов, затова да се пазя, че може да ме изядат. Тъй че това примиряване ще се опитат да го направят пак, ако излезе. Запитах го и за Спас Ганев. Каза ми, че ще е по-хубаво, за да има кой да респектира Багрянов в парламента. Говорихме за характера на Кьосето и на Багрянов. И Севов му казал да се не бърза с Багрянов. Казах му и аз, че по-добре е сега да дойде някой друг да довърши изборите, ако не ще Кьосето, но да не се отлагат, защото после ще станат условията по-лоши. Не може да управляват като диктатори, защото ще бъдат пометени. И в Германия има Райхстаг, в Русия — събрание, в Италия — снопове, и тук трябва да има нещо такова… Царят се съгласи, че това не може, и реши да настои пред Кьосеиванов. Дълго говорихме за царицата и за неговия гост. Чете ми писмо пак от онова момиче, което бях лекувал и което придружава царицата. Каза ми, че писал на бабалъка си, че Кьосето му помогнало да напише писмото, но сега, утре като се връща, какво да прави, като му е все като враг… По тоя повод го посъветвах да се види с учителя, но той отказа под предлог, че така ще бъде по-силен, че обича мистичното и пр. Започнахме на по-интимна тема и аз му говорих някои работи за него и за бъдещата му работа. Той слуша, но от време на време го виждам как си го държи неговата мисъл. Той иска и на Бога, и на Мамона да служи, но…

Разправи ми за един свой приятел, гост, който беше сега тук и който е копиле на Кобургите (по думите на царя той бил от руската линия на Долгоруките и не зная още кои и понеже бил последен), влюбвал се в момчета, перверзен бил, та ми разправи неговата история как бягал с едно момче в Аржентина, но жена му казала, че ще го чака, и го чакала… и той след три месеца се върнал обратно и се поправил и пр.

— Но моята, моята какво да я правя? Тегне на всички. Като дойде, още ще разбърка къщата и ще внесе безпокойство. Какво да правя, какво да правя?