Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Сега, 21. XII., дойде Андро и ми каза, че Кьосето си подало оставката точно както бях казал на Недев и царя, че ще му погоди, като изпраща днес Божилов да няма конституция. Ама де да видим какво ще го изиграят.

Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това.

Има работи за цялото и работи за частта — последното е болезнено. А ако сега акордира интересите на частта с цялото, тогава е здравословно.

Ще видите царят на какво мнение е?

Сега едни стават с Англия, други с Германия, с Франция, с Русия, а трябва да са с България — български — с всички да бъдем приятели, но и вътрешна политика да има. Германците най-първо победиха, а после ги победиха. Ние такива „герои“ не трябва да бъдем. Изборите да се направят, Русия има събрание, Германия — Райхстаг, Италия, Англия — всички имат един отдушник — комин трябва! Какъв да е, но трябва.

На 23.XII.1939 година дойде Багрянов, та ме взе, и отидохме на Витоша да говорим. Казах му какво сме се разправяли с Недев на 18 т.м. за него и карбите 168поради това, че той отиде да участвува в изборите. Той към 11 часа отиде на Министерски съвет, а аз останах във Витоша. Вечерта към 11 часа дойде неочаквано Генчев (интересно, че тоя човек не беше дохождал повече от година. Беше ми подарил едни ръкавици от Лондон и аз бях си казал, че докато го не видя пак, няма да ги туря. По вътрешен път ми казаха да ги приготвя за събота, но не отидох с тях на екскурзия, а ги оставих да ида на сутринта на беседа — и той вечерта дойде. Това казах на царя тази сутрин и то му направи впечатление, защото после сам запита Генчев: „Каза ли ти какво се е случило с ръкавиците?“) Генчев влиза и ми казва:

— На, чети, виж кой е предател! Генчев ли е предател, или някой други?

— Никога не съм те наричал предател — реагирах аз. — Че си дебела глава, съм казвал, но предател никога.

— Чети и виж — подаде ми той един голям плик.

От него извадих… оставката на Кьосето. Това ме много възмути. Утре имаме избори, а той си дава оставката тая вечер, след като изпрати Божилов на гарата с… Изпратил я със секретаря си на дежурния офицер! Генчев беше много възмутен:

— Това е предател, заслужава да му удари човек два шамара. Кажи какво да правим? Царят ме праща да го взема сега и да го водя във Враня? Ти какво ще кажеш?

— Ами, като иска, заведи му го, но аз мисля, че царят не трябва да се поддава на тая игра, защото аз го предупредих, че Кьосето ще иска да го изнудва…

Той трябва да бъде арестуван. Толкова хора съсипаха за него. Да го видите. И аз предупредих още на 6-и царя, щом го видях, че трябва да си върви, защото е изтощен и се намира под странични влияния. Казвай какво да се прави? Аз написах едно писмо на царя да не отлага изборите. Кьосето да си понесе последиците от своята постъпка. Към 12 и половина Генчев ми се обади по телефона, че утре (за днес 24.XII.) царят ме вика сутринта към 7 и 1/4 да го чакам на пътя. В 7 и 1/2 бях във Враня, Кирил чакаше в преддверието. Царят — вътре и беше нетърпелив.

— Видя ли, Лулчев, че Кьосето ни пръдна!

— Много хубаво, че стана така — казах му аз — че инак как щеше да се справиш с него? Сега кучето само вкара вълка в кошарата. Най-първо осигурете изборите. Желанието на Кьосето е те да не станат. Това не трябва да се допуска. Имате ли тук телефон? (Ние бяхме в един кабинет.)

— Оттатък е — каза царят.

— Извикайте веднага Недев и му кажете да слуша само Вашите заповеди и да си прави изборите, като че нищо не е станало.

Царят отиде на телефона и скоро се върна и ми каза, че не го намерил Недев, но изпратил Генчев да го търси, понеже му казали, че излязъл, и да му предаде това.

— Не може да е излязъл! Потърсете го чрез телефонната централа — казах на Кирил и той отиде и скоро се върна да каже, че Недев е на телефона, и отиде и царят да му каже. След малко се върна и ми каза, че е наредил, и Недев казал, че нищо не знае, но че работата си върви.

— Като ти чуе гласа, той другояче ще работи.

— Тая работа се нареди вече, апаратът ще върви — каза царят, — а аз му казах да чака оттук нареждане.

— Това се свърши. Сега по-нататък какво да правим?​

— С тази си постъпка Кьосето си затри всичко положително. Той показа, че за него личната политика е по-важна от принципната. Той е сега в ръцете Ви и Вие ще се отнесете с всичката строгост към него, както към дезертьор пред лицето на противника.

— Но кого да турим да го замества?

— За днес нека фактически го замества Недев, комуто и съгласно устава сте възложили да прави изборите. Да му се попречи да се намеси или да ги спре. Но тия 4 „Ваше Величество“ в писмото му показват, че той иска да изнусва 169, но не да прави война и си мисли да Ви иска само изхвърлянето на Багрянов. Ето защо трябваше да ги викате по-рано, както Ви бях казал, и тогава нямаше да се стигне дотук.