Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

От 6 и половина до 9 вечерта

Повод за тая среща бе поведението на Кьосето. На няколко пъти стана отменяне на едни кандидати с други, и то въпреки Министерския съвет и даже желанието на царя, като Кьосето вероятно под влияние на Спас Ганев и брат си лично ги беше отменил, по тоя повод беше наложил престъпници като Иван Петров, самия Ганев (за последния аз ходатайствувах Багрянов да отстъпи и Стоил ходи да нареди работата), Кръстю Гетов, Серафим Георгиев, Дени Костов 173и отречени хора. В това държане на Кьосето за два дена да се сменя в противоположни работи дава възможност на опасни прецеденти, още повече че е съвсем изморен и може да стане проводник на опасни работи, макар че самият не е никак лош човек, но от много места го изнудват. Севов казал на царя, че искам да го видя, след като бяхме говорили с него. Посрещна ме лично царят и ми вика със смях:

— Влизайте с галошите, както при Кьосето.

И аз се вмъкнах наистина с шушоните вътре в салона и там се съблякох и събух, като си хвърлих палтото на един стол. После се поздравихме за Новата година, че не бяхме се виждали, а след това седнахме и аз го закачих за срещите му откак не бяхме се виждали, да ми говори за срещата си с Де Корси. Накъсо впечатленията и разговора:

— Изглежда, че е дошъл да продължи делото на лорд Лойд, който не успя тук, а в Сърбия и Румъния има успех. — Разговорът е бил главно върху поведението на България и сближението с Русия. Трябвало да се направи блок. — Но — казва му царят — този блок вече може да се яви като опасност за някого или да бъде предизвикана изкуствено и тогава ще бъде лошо. Но защо сключвате договори и с Русия.

— Ами и вие флиртувахте три месеца с нея и какво да правя аз, ако вие приготвихте само флирта на Русия? Аз ли съм виновен?

— Не, Англия никога не е мислила сериозно за това — казва Де Корси.

— Как не е мислила, когато 15 дена преди разрива мина тук Потьомкин и той сам ми говори за бъдещите възможности на новия англо-руски договор.

— Това не знаех — казал той. — А Вие сега какво искате. Ние имаме добри отношения с всички съседи. Не искаме да се караме с никого.

— По-тесни отношения.

— Но какви? С турците имаме съглашение още от 1925 година, оттеглихме си войските, ето сега при тая беднотия, която имаме в нас, ние за нашите бедни сме отпуснали 2 милиона лева, колко повече с гърците сме добре, със сърбите — също. С румънците, ако ни бяха дали Добруджа миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме. И сега няма да ги нападнем, но от аспирациите си не можем да се откажем. Аз не съм излизал много време навън. Вие сте по-правилно ориентиран, моля да ми кажете дали ще се свърши войната скоро?

— Няма тия изгледи засега.

— Е, виждате, ние трябва да се готвим, за да може да издържим. Но аз ви казвам, че ако се не вземат мерки да се спре войната, преди да се е проляла кръв, ще загине европейската цивилизация. Ще настане хаос и всички държави ще пропаднат. Народите няма да изтраят, Де Корси.

— Ами ако Русия дойде да вземе Бесарабия, вие какво ще правите?

— Какво можем да правим, това ще зависи от времето, но ние искаме да си останем неутрални и да получим по мирен начин това, което ни се пада.

— Вие трябва да бъдете строго неутрални, инак ще бъде много лошо за вас.

— Изобщо — казва царят — беше страх от Русия, желание да ме склони за блок и заплашване с боже наказание, ако не послушаме Англия… Казах му, че политиката, която следваме, се одобрява от целия народ.

— Да, сега вашият народ е по-добре.

Опитал се да му говори за Стойчо, но царят отклонил разговора, че това е вътрешна политика. После ми разправи много подробно и за Меменджиолу, турчина, и за Де Корси ми говори много краснорчиво, но аз не мога да запомня разговорите и възраженията, но ми направи впечатление, че царят е отбивал много майсторски всички опити да го притиснат. За турчина ми каза, че гледа с английски очила, но имало една разлика — те не искали да има блок. Това зарадвало царя, защото той му казал, че е опасно като се ритат атовете, да не пострадат магаретата. После турчинът казал, че те не искат да воюват. Събудил се е един страх като в старите турци от Москва, каза ми царят. Турчинът настоявал, понеже сме се сближили с московците, да не би да се виждало лошо, та сега да се публикува и едно друго комюнике, че и с турците сме добре.

— Съгласих се — каза царят — само не и с това, че ще защитаваме неутралитета си, както те искаха. После дойде сенаторът френец (името му забравих). — Той бил много войнствен и казал, че няма да мине без кръв, че Франция ще удари и пр. Царят и на него говорил доста, но той си останал със своето си мнение, че Германия трябва да се удари. И той не можел да каже кога ще се свърши, скоро или по-бавно войната. И той искал да сме строг неутралитет, блок. След това царят ми разправи за генералите, с които се е срещал, българските, и от които не беше никак доволен. Разправи ми и за себе си и че се чувствува крайно изтощен, и заприказвахме за Кьосето. По едно време му казвам: