Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Здесь есть возможность читать онлайн «Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Биографии и Мемуары, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-6
nofollow
p-6 p-7
nofollow
p-7

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сили да ми даде Господ само и разум, за да мога да изпълня волята Божия както трябва за негова слава и общо добро. Амин!

СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ И ЦАРЯ

4.II.1940 година, преди да тръгна за Варна. Учителят казал на Андро да не отивам, но той не ми каза и когато приказвах с него, аз не знаех, че желанието му е да не ходя никъде.

Теоретически не се учи. От погрешките ще опитате нещо, което другаде не сте могли да (научите) опитате. Грешките се допускат, защото сме свободни. Доброто е от Бога, а страданието е от нас.

1874? (6) 174Англия се отклони, като се свърза с България; с една погрешка тя разпокъса Санстефанска България и поддържаше Турция. Страданието на България се дължи на Англия; чрез Турция тя искаше да заплаши Русия сега. Ако беше оставила Санстефанска България, нямаше да има… щеше да изпълни божественото. В 1914 година България искаше да тръгне с Англия, но тя я изпратиха със съюза, за да има бариера между Русия и Цариград — не си поправиха погрешната и сега няма да бъдат победители. Първата заповед е — свободата на всички народи и има Божи промисъл, което не може да се измени. Те (англичаните) станаха причина за болшевизма и да паднат 2 милиона руси жертва. Английската политика е на кръстопът и трябва да се изправи. Еврейският народ бе избран народ, но като не послуша… Англия трябва да даде хода на християнството и сега се намира в големи противоречия. Ако беше създала с България, щеше да има благословия. Англия насъсква славяните (чехи, Полша и др.).

На 4-и тръгнах, на 5-и бяхме с Андро във Варна, беше пролет, много хубаво и на 6-и се върнах в София. На 11-и ме вика царят, а преди това ми изпрати по Севов писмото на Багаров, с което псуваше Багрянов и Недев, и писмото на Багрянов, с което си казва мнението за положението. Виждах се с Багрянов на 10-и и с Недев на 11-и вечерта тук у дома.

Среща с царя на 11.II.1940 г.

От 8 и половина до 10 и половина сутринта

Във Враня валеше силен сняг и духаше силен вятър.

Занесох му като подарък една диаграма в рамка на всички бюджети от Освобождението на България до 1938 година. Гледахме я доста време и той ми разправи за при кой финансов министър отговаря кривата. После седнахме и започнахме разговора. Запитах го какво му е впечатлението от Белград. Каза ми за срещата си с турчина Сараджоглу. Много са галантни, учтиви и това не ми харесва. Каза, че говорил на Кьосето, и нямало какво да ме отегчава, но като му казах, че имам време и искам да чуя по-подробно, той ми каза, че като отивал в Белград, запитал Кьосето колко българи имало в Добруджа и той му казал 200 000, а после като запитал Гафенко, той му казал 150 000, но като настоял, той му казал, че може да са 200 000, та от това вадел заключение, че можело нещо да се постигне, но маджарите били виновни и те искали и пр.

— Прави турчинът пезевенлък, но дали за това няма да хвръкне Дервищката могила? — каза ми царят загрижен.

— Ами видяхте ли и Метаксас 175какви ги приказвал вчера? — запитах го аз.

— Да — каза той — това иде още по-дебело да подчертае, че нещата са съвсем несигурни. А прочетете какво прави румънският крал — среща се с най-върлия си противник.

Царят го прочете на глас. Тогава му казах:

— Какво има да чакате от такива несигурни правителства и хора? Не е ли по-добре да минете на друга линия? Нашето положение не е по силата на един балкански пакт, а на европейски. Имаме щастливия случай, че и двете воюващи страни са съгласни върху това, че ние трябва да сме неутрални. Това е милост Божия за нас. Сега остава, като имате предвид, че Германия се бори против тия договори, а Англия и Франция обещаха нов ред, по-справедливо е да оставите балканската политика и да кажете, че когато се решават другите европейски въпроси, тогава ще се пращат и нашите, защото нашите съседи и да искат да ги решат, не зависят само от тях. По тоя начин нашият въпрос ще се вдигне до европейска значимост. Ще кажем, че сме докрай неутрални, да са спокойни и да почне вътрешно заздравяване и организиране стопанско и военно. Кьосето да си иде и да дойде нов човек с нов курс. Кой да го замести, Божилов? Сега, понеже ще бъдем с всички добре, турете „Филов“, та кой как иска да бъде „англофилов“ и „германофилов“… — Царят почна да се смее. „Това не ми е дошло на ума, но това, което ми говорите, ще го мисля и ще видя как да го направя. Но с Кьосето как да процедирам?“

— Вчера дохожда Статев да ме моли от името на Кьосето да Ви моля да го освободите вече. Казах му, че дъновистите съвети не дават вече… Ще му кажете да си почине, защото той пак може да трябва, но повече размествания не правете, защото е опасно, нека се конструира и събрание, камарата, тогава, ако искате, сменяте другите, но по-рано не си отваряйте две работи изведнъж. — Казах му защо Багаров е против Багрянов — за увеличение на цените на розовото масло, поради което той, Багаров, изгубил от капариране 900 000 лв., и Сирко Станчев, поради искане от Багрянов на минимални цени за гроздето, под които да не може да се купува.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Обсуждение, отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x